Светът в краката ни, светът в крилете ни
СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с нежен смях. Притихваш до мен. Виновен поглед. Търсиш прошка. Търсиш утеха. Търсиш спасение. От мен – слабата...
Отнякъде, от много, много далеч до нас достига музика. Музиката на тишината. Музиката на Вселената. Беззвучна симфония, парализираща телата ни. Забравяме за телата си. Целите сме само сетива. Целите сме само едно сетиво, събрало в себе си цялата възможна чувственост на безкрая... Светът е в краката ни, а ние сме притихнали над него, сгушени, крило в крило...
Сънят бавно изтънява, през воала му едва си спомням какво сънувах. Устните ти върху моите устни прогонват и разпиляват спомена за съня докрай. Разпиляват спомена, но не и чувството. Отварям очи и падам в погледа ти. Там е моят свят, там съм аз, там съм най-истинска, най-красива... Усмихваш ми се: "Добро утро, моя любов!"
---------------------------------------------------------------------------------
www.spiritofburgas.web244.com
---------------------------------------------------------------------------------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
