Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако съберем достатъчно ще купим. -усмихна се майка ѝ
Така правиха всеки великден, всяка коледа, всеки по-голям църковен празник - заставаха до църквата и продаваха свещи на хората там. Ето нощта бе дошла седяха до църквата.
- Моля, свещи! Купете си свещи!
Току някой си купи.
- Една!
- А на мен пет!
-От малките или големите искате ? -радостта в очите и растеше и с
всякаква придадена свещ. Всяка свещ я приближаваше към мечтаната рокля. И щастието растеше.
- Мамо - виж колко много свещи продадох!
В това време се показа попът - дебел, охранен, дъвчещ нещо в устата си: ...