Святост
Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако съберем достатъчно ще купим. -усмихна се майка ѝ
Така правиха всеки великден, всяка коледа, всеки по-голям църковен празник - заставаха до църквата и продаваха свещи на хората там. Ето нощта бе дошла седяха до църквата.
- Моля, свещи! Купете си свещи!
Току някой си купи.
- Една!
- А на мен пет!
-От малките или големите искате ? -радостта в очите и растеше и с
всякаква придадена свещ. Всяка свещ я приближаваше към мечтаната рокля. И щастието растеше.
- Мамо - виж колко много свещи продадох!
В това време се показа попът - дебел, охранен, дъвчещ нещо в устата си:
- Ей, ей, не купувайте от тези цигани!
Иглика погледна тъжно и уплашена -нима нямаше да има рокля?!
- Само моите свещи са благословени и свещени от Бог!
- Ей,момче - каза един старец - по-голямо Божие благословение от радостта в очите на това дете и любовта, с която продава не може да има.
Росен Николов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Николов Всички права запазени
