Сянката 10

                         Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки. 
                Боб се къпеше и подсвиркваше под струите. Хубава командировка беше. А тази сладурана дето я забърса в бара беше супер. Свежа кръв! Ха хааа… Сексът за една нощ е добър, защото получаваш нещо ново и най-вече не ангажиращо. Как се извиваше тя под него и издаваше всички звуци на джунглата. Той прихна и се засмя с цял глас. А сега ще оправи и своята млада женичка Лия. Напоследък нещо не е в настроение, но той ще се погрижи за нея…Хи хии
                    Вечерята пристигна и аз сервирах китайската храна на масата. Боб влезе да вземе душ, а аз чинно го чаках. Мачках ръба на покривката и бях кълбо от нерви. Той се бавеше, а на мен адреналинът се покачваше с всеки изминат миг. Колкото и решителна да бях, знаех че Боб е силен и може да ме смачка с властта си. Но трябваше да се отърва от него и от неговия контрол най-вече.
                      - Лия! Огладнял съм като вълк. Какво ще хапнем? Оооо, китайско. Браво! Точно това исках. 

                        Надвеси се над мен и ме целуна. Успях да го изтърпя.
                        Боб се настани срещу мен и наля чашата ми с вино. 
                       Започнахме да вечеряме и аз изчаквах момента да започна. Преглъщах ориза бавно и всяко зрънце ми засядаше в гърлото. Отпивах виното и малко по малко набрах кураж. Погледнах го смело и подех:
                     - Боб, мисля че не върви бракът ни от едно известно време. Много сме различни. Трудно ми е да го кажа, но май ще е по-добре да се разделим. И всеки …по пътя си.
                       Боб се взря в мен. Стискаше чашата, а другата му ръка се сви в юмрук. Лицето му се зачерви и тъмна сянка мина в очите му. Беше като истукан. Дойде му като гръм от ясно небе. Коя бях аз, че да искам развод?
                      - Какво се опитваш да ми кажеш, Лия? Какво??

                  Гласът му гръмна в мълчаливата стая. 
                           - След всичко, което направих за теб, за да те извадя от калта? Намерила си някой да се забавляваш зад гърба ми , нали? Кой е той? Кой е??

                      -Няма такъв, Боб. Просто искам да си тръгна.
                  Лъжех, но трябва да съм луда за да призная за Антоан.

                  Аз мълчах и започнах да треперя. Боб беше разярен. Хвърли чашата върху лицето ми и виното се разплиска. После стана и ме хвана за ръцете. 

                          - Пусни ме, пусни ме… моля те.

                           - Няма какво да ме молиш. Да не мислиш, че ще се оставя да ме разиграваш и да ме правиш на глупак? Глупак ли съм, Лия? Ааааа? Няма да стане.

                          - Не си… не си глупак. Съжалявам, Боб!

                           - Съжаляваш? Имаш наглостта да съжаляваш? За какво се мислиш, Лия!? Какво си ти? Едно нищо. Нищо си ,Лия!
                           Аз се опъвах, но Боб още повече побесня. Хвърли ме на земята и ме зарита с крака. Свих се на пашкул и го оставих да си изкара яростта. Ако се бранех, той повече се настървяваше и щеше да става по-зле. Ритниците му потъваха в корема ми, изкараха ми въздуха, после адски ме заболяха ребрата. Боб спря. Умори се да ме налага. После се стовари върху мен и ми раздра дрехите. Аз се мятах като обезумяла. Успях да го ритна, а той още повече ме притискаше. Изнасили ме най-брутално. Плачех и го молех да престане. А той продължи, после ме обърна по корем и започна пак…
Накрая спря да пъшка, стана и ме хвана за косите. Опъна ги и си навря лицето в мен. Всичко ме болеше. Вече не знаех има ли местенце, което да не крещи от болка и унижение…
                                  - Това да ти е за урок, и да не си посмяла да си помислиш тези глупости с развода. Да не си посмяла! Разбра ли или да повторя, глупачка такава! Курва с курва! 
                                Кимнах, защото нямаше как да го спра. Господи, щеше да ме убие... Боб грабна от барчето една бутилка скоч и затръшна вратата след себе си. Аз лежах като дрипа на пода и не мърдах час или два. После се завлякох на два ката в банята, за да се измия. Не плачех. Очаквах скандал, но такъв побой…звяр...Главата ми беше изпразнена, също като тялото ми. Вече се чувствувах като бито животно…в клетка. Отчаянието ме връхлетя. Направо не ми се живееше...Стисках очи и виждах юмруците…      

                     Сянката е над мен…отново…Друг глас се намеси…
                   Трябваше да избягам! От сянката…
 

Продължава….