di_t (T.Т.)
228 5969
12.07.2019 г., 16:50 ч.

 Сянката 1част 

  Проза » Разкази
926 0 3
Произведение от няколко части
5 мин за четене

                               
      В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и  не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парите никога не са за пренебрегване. Някога изкарвам бързи пари, после може да има застой. Задачата ми е проста. Да стоя в сенките на улицата и да хвърлям по едно око на сградата. Щом се появи жената да я проследя и да видя къде ще отиде. Тази кучка. И така няколко дни. За да науча навиците и. А после да я очистя. Жената е около четирдесет години. Разучих, че изнудва Боб. А той не си поплюва и едва ли ще и се размине.  Никой до сега  не е посмял да го притеснява. Ха-ха... да  думата  е притеснява. Лия, лия…май ти изтича времето.

          
         Събудих се и отметнах завивките. Слънцето надничаше през дантелените  завеси. Какъв хубав ден се очертава. Днес не съм на работа, но по навик ставам по едно и също време. Колегите в офиса вече са изпили кафето си и работят. Секретарките поемат обажданията, а адвокатите са погълнати от делата. Пуснах една капсула кафе и сега машината ръмжи, докато го превърне във вкусна пяна. Вземам един душ. Водата се стича с бързи пръски по косите ми, спуска се надолу по тялото и ме ободрява. Обичам да редувам гореща със студена струя. Обличам халата и мятам коси назад. Те се разпиляват по рамената ми. Цветът им е  рус, с карамелени кичури. Май добре са станали. Ще поздравя фризьора. Под очите забелязвам малки бръчици, но така е с времето. Не ме притесняват особено. Сивите ми очи се кокорят срещу мен в огледалота. Антоан казва, че били готини, като мен цялата… Ехееее, Антоан… какво ли прави сега? Мислите ми се отплесват към него. Ще му звънна по -  късно. Той е в командировка, и часовата разлика беше...хм колко часа беше? Затварям вратата на банята и се отпускам в хола. Държа любимата си чаша с кафе, черно, силно и без захар. Изпънала съм крака върху малката маса, охоо само да ме види той сега, как потропвам по любимата му маса…  Изпивам бавно черната течност, която ми харесва и ме отпуска. Днес  и другите три дни съм в отпуск. Още не зная какво ще правя.    

                 След смъртта на майка ми бях в една дупка, в ступор. Сякаш не можех да се измъкна. Нямах сили, нито стимул, нито смелост да продължа напред. Баща си не го помня. Той е изчезнал от живота на мама още преди да се родя. Така и не го открихме през целия и живот. Беше потънал сякаш в дън земя. Двете с мама се оправяхме някак си. Преживявахме трудно. Тя работеше на две места, за да може да имаме сносен живот. Все казваше : „Лия, ти си умна момичето ми, ще успееш! Трябва да успееш !“ И аз впрегнах всички сили да успея. Исках да не блъскам на две или три работи, за да оцелея. Исках с ум да си изкарвам хляба. Ученето ми се отдаваше. Бързо попивах информацията. Изкарвах с лекота класовете. А също и спорта. Плуването ми стана фикс идея. Плувах като риба, потапях се във водата с финес. Исках да взема стипендия за някой университет и със спорт. Но при един скок от трамплин се контузих и доста време изкарах в гипс. Мечтите ми с плуването се разбиха на пух и прах. Залегнах пак над учебниците. В гимназията нямаше интересни момчета. Бяха едни перковци, дето никога не са ме впечатлявали. Повечето бяха богаташи. От онези, дето всичко получават на тепсия. Понякога излизах с някои от тях. Но нищо сериозно. С Тео имаше някакви искри, но да се самозабравя в любов…не. Нямаше пеперуди в стомаха ми. Но излизах с него, защото беше приятно да гледам как не отлепя поглед от физиката ли. Една вечер му позволих…да ме люби. Беше ми любопитно. Е, не бях впечатлена от Тео. На другият ден му изтрих номера от мобилния и го игнорирах.                                                                                                                                                   Разбрах, че секс без любов е нищо.    

     После учих в университета. Престижен. Колумбийския. Минах за две години през учебната програма. Разрешиха ми да си взема изпитите индивидуално. За къде ли бързах, да ме пита човек… Започнах работа към една адвокатска кантора. Но ми подхвърляха трохите. Изпипвах нещата за всяко дело със старание. Попивах от занаята дето се вика. Да станеш добър адвокат, освен чене, се иска  много ум и хъс, и най-важно късмет. Късметът ми не идваше, и аз реших да го побутна…Завъртях главата на Боб, един от съдружниците в кантората. Колко му трябваше на един мъж… Млада, очарователна, секси, умна и напориста… на двадесет и две години. На едно фирмено парти станахме доста близки и той ме замъкна в хотела. Оставих го да ми смъкне ципа на роклята и да се прехласне по дантеленото ми бельо. С треперещи ръце той ме разсъблече. Желаеше ме. Очите му помътняха, а устните му ме вкусиха...Аз също се пробудих под ръцете му. Разгорещих се. Боб беше добър любовник. Беше нежен. Готин. Щедър. Сексът беше първокласен. Заспахме след бурната нощ с преплетени тела, утолени и изморени. Боб беше на петдесет години. Имаше жена и четири сина. Но ме желеше до изнемога. В кантората оставахме до късно и се чукахме. През деня не отлепваше очи от мен. Започна да не му пука от колегите, вземаше ме на командировки, излизахме на ресторант, на кино и театър. Показваше ме като някое рядко бижу. Бяхме хубава двойка. Боб беше стегнат мъж, с леко прошарени коси, умен и богат. Доста богат. Нямаше как да не се разчуе за нас. Страстта го беше обсебила. Искаше ме много.  Беше луд по мен, посред нощ често ме будеше и ме караше да излизаме  някъде. Искаше да правим любов в някой парк, зад някое дърво, или на някакви необичайни места. Това го изпълваше с адреналин. Избухваше в мен. Закотви се в мен. След три месеца Боб се разведе и аз станах госпожа Аарон. Макар, ме не е лесна работа с евреите…

               В главата ми пак проблесна онази мисъл…Изпъждам я като досадна муха, а тя се навърта нахална и натрапчива… Накрая не устоявам и се усмихвам. Добре ,че няма никой тук. Ще ме помислят за пълно хахо. Та така…тайната…Тайната, която научих може да ми промени изцяло живота…
 

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Лиа!
  • Интересни герои. И добро изграждане на образи и история. Прочетох и двете части. Изглежда ми като пъзел, който читателя ще трябва да нареди. Ще се опитам да следя, за да видим, дали ще ми харесва и нататък.
  • Благодаря на Марианка и Ангелчето!
Предложения
: ??:??