Сянката 3

              Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълнуващ. Предчувствувах го. Също като моя Боб. Високите палми бяха наклонили клони и ресни.Издигаха величествени стволове над водата. Кайманите са едно съкровище в Карибско море. Бях чувала за това, но сега щеше да се насладя на всичко. Регистрирахме се и  пиколото ни отведе във Вип апартамента. Вътре беше приказка. Разглеждах всеки детайл и бях изумена от лукса. И орхидеи… много орхидеи бяха аранжирани по цвят и големина в красиви съдове. Ароматът им ме омайваше. Екзотиката крещеше от всякъде… Изпитвах някакво непознато усещане - магнетично и красиво...Беше ми слънчево и леко, леко…
          А на терасата имаше удобни кресла и маса за отдих. От там се отваряше страхотна гледка, спираща дъха…Белите плажове заслепяват - до където ти видят очите, а зад тях се беше ширнало лазурното море. Прекрасно и просторно. Леки вълнички на талази пляскаха лениво плажа, а бялата пяна се стопяваше на хиляди водни пръски. Над пясъка пак палми; и дървета , които не познавах. Поглеждах нагоре и видях огнено слънце, сияещо и разпръскващо жарките си лъчите  над морето. А небето ...беше най-синьото небе, което бях виждала през живота си. Хвърлих се на врата на Боб, защото емоциите преливаха като вулкан в мен. В стаята имаше голяма кошница с още орхидеи, шампанско и плодове. Хапнахме от тях и тръгнахме към плажа.

                Водата беше топла като чай. Плувахме и се надпреварвахме с Боб. Пръскахме се и се целувахме. Галеше ме и надигаше банския ми. Шляпах го нежно през ръцете и се заливах в смях. Преследваше ме като зажаднял пират във водата. Целуваше зърната ми, смучеше ме  бавно и горещо. Полудявах под ръцете му. Отмятах глава назад и потъвах в страстта…Хващаше ме най-накрая в мрежите си и проникваше в мен. Любехме се бавно и неутолимо. Някога стихийно и бурно. С хиляди целувчици, с хиляди милувки…Огъвах се като струна под ръцете му. Моделираше ме и ме извайваше като икона…Изпитвахме  такава омая ... Бяхме сами. Плажът беше обширен и имаше малко летовници. Ходехме на уединени места. Правехме каквото си искаме. Нямахме насищане…Меденият месец се оказа вкусен, съблазнителен и непредсказуем. После лежахме под сенките. Унасях се и заспивах, докато Боб пак ме събуждаше с горещите си устни. Солени и примамливи като морето. Опираше мъжествеността  и бедрата си до мени започвахме отново…Диви и сладострастни като Карибите…Забравили света…
                   После  стояхме на бара с чаши от екзотични коктейли. Бях като Алиса в страната на чудесата. Никой преди това не ме беше водил в такъв рай. Вечерта излизахме на разходка до кея. Вятърът пееше в разветите ми коси… Боб ме снимаше безспир. Нали бях неговото бижу…Смеехме се и се закачахме, влюбени и безгрижни…Купувах си дрънкулки и украсявах глезените си с тях. Те подрънкваха като вървях и люшках загорелите си  бедра. Слагах си гердани от мъниста и орхидея в косите. Разголените ми рамена се открояваха почернели под презрамките на белите ми рокли.Големите ми гърди прозираха под тънките дантели, защото Боб искаше да съм красива и много секси…Да събирам погледите ,където и да влезем, да умират мъжете по мен, а той да се гордее, че притежава такава жена…такова бижу…такава съпруга…
Спирахме пак в някой бар. Джазът се лееше.Негърът на пианото беше виртуоз. Ръцете му се плъзгаха грациозно по клавишите…Музиката беше примамваща и гореща като нощта. Черна музика, която те пренася в стотици години назад във времето. В главата си виждах ферми с памук, захарна тръстика, портокалови горички; яки мъже; красиви, стройни, черни жени  с къдрави коси; босоноги притичващи хлапета, роби, бели жестоки господари…Саксофонът проблясваше.    

             Негърът извиваше трели към небето и се поклащаше в ритъм.Звездите грееха като сребърни... Луната гледаше студена и далечна, а кадифеният глас на певицата пееше тъжно. Ние с Боб  оставахме омагьосани от джаза. Пиехме мартини с вперени очи в нощта, притихнали от очакване… Очакване на нещо живо, първично и непознато. Карибски нощи…
            В тези клубове открих вкуса на маргаритите. Уникални и силни. Текилата, която слагаха в тях леко ми завъртаха главата. Лаймът и другите цитруси придаваха страхотен завършек на питието. Пийвахме. После танцувахме с прилепнали тела, като двете половини на мида в затворена раковина. Нощите ни бяха страстни и диви  като карибските рефрени… Така изминаха няколко дни – ефирни и нежни. Пълни с много слънце, маргарити, морски бриз, ром, джаз, танци и любов…Музиката се лееше и в душите ни…
             Една сутрин телефонът на Боб звънеше упорито. Ние бяхме още сънени в леглото. Най-накрая Боб се надигна и заговори. Отговаряше само с да и не. Бях се разсънила, но стисках очи и се правех на заспала. Чудех се , с кого ли говори така тайнствено? Някакво любопитство се закотви в мен. Не беше ревност, защото нямах повод за това, но чисто женско любопитство. После, когато той отиде в банята аз разгледах телефона. На контакта пишеше Хосе. Какъв ли е този Хосе? Не приказвахме с никакъв Хосе през тези дни. Долитащият шум от банята секна. Боб изключи душа и аз побързах да оставя телефона до възглавницата, където го беше оставил. Не го питах нищо. Закусвахме и пиехме кафе, но Боб беше малко мълчалив и разсеян. Разговорът не вървеше и аз реших да го оставя на мира. Млъкнах. После той ми каза, че има да свърши една работа и заминава за няколко часа. Каза да не го питам. Било свързано с един бизнес. Да отивам на плажа и да го чакам след обед.
              Обедът ми мина в озъртане и чакане. Бях се разглезила и ми липсваше сервилността на Боб. После поплувах из вълните и поспах на шезлонга. И маргаритата ми стоеше недокосната. Не ми се пиеше без него. Следобеда се изниза и от Боб нямаше и следа. 
             Прибрах се в хотела и зачаках. Едно съмнение като коварно червейче започна да ме човърка, но аз си допълних чашата и ми стана по-смело… Натиках съмнението в най-затънтената част на главата ми, но то нахално се появяваше пак и пак…
              В късния следобед най-накрая Боб се появи. Беше в чудесно настроение. Бизнесът му май беше потръгнал. Целуна ме. Опари ме дъхът му. Мирис на алкохол и нещо сладникаво. Ръцете му се спуснаха по роклята ми. Запретна ми полите и разкъса бикините ми. После ми раздра роклята и сутиена. Сграбчи ми гърдите. Заболя ме и изписках. Но мислех, че е игра и той ще се кротне. Нетърпеливо ме хвърли на леглото. Този път сексът ме изненада. Беше груб, суров и силен. Облада ме  някак бързо, без ласки, без прелюдия. Болеше ме, защото ме хапеше като обезумял, стискаше плътта ми  и ме раздираше отвътре. Извивах се и му креснах да престане. Да ме пусне. Ритах, но не можех да помръдна под него и да се освободя. Накрая се оставих се да прави  с мен, каквото иска. Чаках само да свърши. Тази игра загрубя. Не беше по мой вкус. Но той не се отместваше и продължаваше да ме пори и да прониква в мен. Тласъците му ме сковаха. Извръщах глава, защото не исках да ме целува. Вонята ме задушаваше. Но той ми захапа устната и потече кръв. Нещо ставаше с Боб. Това не беше моят първокласен съпруг, това беше чужд човек…Отметнах глава и го загледах с отвращение. Присвих се от болка и изненада. Не можех да си поема дъх. Това копеле ме изнасили. Боб се  обърна с гръб към мен и заспа. Мене ме болеше всичко – и тялото,  и душата… Въпреки това не заплаках. Какво става с Боб? Познавах ли този мъж? Очите му бяха зачервени и бляскаха с разширени зеници. Май е взел нещо…Кока… хероин…                   

                   Започна да си показва истинското лице пред мен… 
      Търках се ожесточено в банята. Оставих водата да се лее и да ме отмива. После излязох сама на терасата. Копеле мръсно! Бях объркана, погнусена и много бясна. Толкова бясна, че ми идваше да взема шилото за лед, докато чупех леда за питието си… да го забия в гърлото му. Опасни мисли. Дръпнах си ръката като опарена и пуснах шилото. Това аз ли съм? Сипах си ром върху кристалите и се загледах в залязващото слънце. Дали залязваше и любовта ни? Ромът ме замъгли и отпусна. Идваше ми да грабна първия самолет…, но се сетих, че нямам пари. Копелето беше направило обща сметка  след сватбата и аз глупачката прехвърлих моите пари там. Сега не можех да тегля без него. Бях в капан. На Карибите. На най-слънчевото място. На нашия меден месец.
                   Тогава бях наивна до глупост и не знаех, че сянката е  вече над мен…
/следва/