Събота
Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два дни по-късно - ... Пак. Идва, заминава…
И всяка такава събота сутрин… Алармата… Кафето.. Цигарата…
Якето… Чантата… Токовете…
И тичането до гарата… И изкълчените крака… И 06:10…
И миризмата на гара... На кофти кафе…
И самото гадно кафе… И цигарите… И смс-ите…
И кръвта в ушите… Буцата в гърлото… Сърцебиенето…
И гласът на диспечерката… „Пътническият влак от Синдел ще пристигне на трети коловоз”…
И 06:17…
Тракането на колелетата в далечината… И свистенето на спирачките…
И 06:19…
И усмивката… И нетърпението…
И 06:21…
Той на стъпалата… Голямата му раница…
И Лицето Му… И зачервените от липса на сън очи… И търсещият Му поглед…
И Усмивката… Неговата…
И спринтът до Него…
И разлятото кафе… И захвърленият фас…
И силните му ръце… И целувките… И сълзите…
И целувките…
И „Обичам те”…
*
И два дни по-късно… Пак… Цигарите… Ромът… Още цигари…
Якето… Чантата… Токовете…
И бавният вървеж до гарата… И измръзналите крайници… И 21:43…
И гадната миризма на гара… На хора…
И цигарите…
И 21:52…
И „Обичам те”… И целувките…
И 21:55…
И сълзите… И „Обичам те”…
И 21:57…
И силните му ръце… И сълзите… И целувките…
Той на стъпалата… Голямата Му раница…
И лицето му… И зачервените очи… И тъжният поглед… И „Обичам те!”…
И 22:00…
Умоляващият глас…
- „Моля те..”
Входът на гарата… Мизерната чакалня… Звукът от тракащите токове… Сълзите… Буцата в гърлото…
И болката… И празнината…
И свирката на локомотива… И тракането на колелетата…
И цигарите… И сълзите…
И очакването…
До по-следващата събота… И пак, и пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Петрова Всички права запазени
