Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - Кажи ми, миличък?
След това отпусна ръка на облегалката почти съучастнически, облегна се назад, светещият поглед потърси червените обувки, които бяха захвърлени небрежно встрани. Недалеч от тях кротко лежаха две дървени протези. За миг погледът угасна, сетне жената грейна, усмивка озари лицето, явно размисли и предложи, без да сваля очи от обувките.
-Искаш ли да видиш и другите? Имам цяла стая, натъпкана с тях, те са моята слабост...
Тя се наведе напред, погледна изпитателно ненужните вече цветя, които стисках в ръцете си. Сигурен бях, че ако ги докосне, ще се раздробят, ще се натрошат и превърнат в леден прах. - Забравихме за тях - каза. - Влез и вземи ваза.
И докато успея да възразя, тя с ...