Събота вечер

Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита  при  Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки  при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, а двамата останаха да пушат отвън. Царевичните ниви просветваха на лунната светлина като картина на модернистичен художник.

След половин час търпението им  изчезна и единият влезе да преговаря. Излезе с бутилка ракия и  съобщи:

- Кретенът е платил още за час. Ще чакаме или ще вдигаме гълъбите?

Другият  погледна бутилката и се засмя:

- Ако до дънцето още го няма,  тръгваме.

Отвориха шишето  и се облегнаха на стената. Бяха яли постен зелен грах за вечеря и ракията ги захапа с първата глътка като змия.  Половинката бързо изчезна, очите им светнаха, хищни  и недоволни, и двамата се отправиха към площада по тясната уличка. Там селската кръчма още шумеше и двамата си поръчаха бира. Старците ги огледаха, но никой не ги почерпи. Двамата допиха бирите  на екс и първият гениално предложи:

- Зад царевиците има и друго селце. В  кръчматата им продават хубаво вино. Само  на няколко километра е. На изток или на запад, не помня обаче.

Вторият извади монета от джоба и я подхвърли нагоре. Алкохолът танцуваше между мислите им и те поеха, накъдето мислеха, че е запад, а всъщност си беше изток. Вървяха между градини с високи и  бухнали  царевици и си представяха топлата кръчма,  греяно вино и щедри селяци, които черпят кебапчета и кюфтета, може и някоя кака да има там, да си обършат мерака  по нея.

 Наближаваше полунощ. Някъде се прокашля петел.

- Виждам селото -  потри ръце първият. -   По Луната  ще стигнем площада.

Вървяха по прашната улица. Къщите, едни - неизмазани, други - облепени с фаянсови плочки, без стрехи и с огромни дворове,  всеки с по купа сено, приличаха на омагьосано кралство. Кучетата не се обаждаха, беше подозрително тихо, сякаш селото спеше в приказен сън.

Щом приближиха площада, от кръчмата пропълзя до сърцата им песен. В Добруджанския край музиката е някак различна. Използват се  румънски напеви, а  мелодията им беше позната. Свиреха я на селските сватби. Без много да мислят, бутнаха смело вратата и  се оказаха в центъра на весело празненство. Помещението бе изпълнено с дим, с аромат на скара,  алкохол и запотени тела. Войниците преглътнаха заедно. Хората се обръщаха и ги оглеждаха странно. Акохолът в главите им  се  разреди и те  изумени установиха, че сватбарите говорят румънски.

- Мамка му, пресекли сме границата. - включи единият. - Това е другото село, обърнали сме компаса в царевичака.

Двамата се погледнаха в уплах. Ако   в поделението станеше ясно, чакаше ги военен съд.

- Добре сте  дошли - на развален български ги здрависа възрастен мъж . - Сте войници, сте наши деца. Синове.

Махна с ръка и ги дръпна да седнат. Бързо притича  келнер и им сервира пълни чинии с месо и салата, с  топъл хляб, от който се носеше изкусителна пара. Двамата, без да свалят фуражките,  късаха хляба с  треперещи пръсти, дъвчеха с препълнени бузи и не поглеждаха настрани. Беше по-ясно от луната отвън - наяждат се и бегом в поделението, ако не искат да изгният в затвора.

Възрастният мъж  донесе  дълбоки глинени чаши и ги напълни пред тях:

- Ще пием до дъно за здравето на сина  и снаха ми.

Момчетата надигнаха чашите и пиха до дъно. Преряза ги като  остра кама. Бяха хапнали, но бяха и пили вече. Погледнаха се.

Мъжът напълни втори път чашите с вино,  направено от мързеливото грозде, което мирише на ягоди. Те вдигнаха ръце за протест, но сватбарят отсече:

- За здравето на бъдещия внук. До дъно.

Войниците пиха и  въздъхнаха  в отчаяние. Краката им  натежаваха като олово. Надигнаха се решително да си ходят, когато до стареца се появи  смугла красавица.

- За мен не сте пили - погледна ги строго тя. – Да си намеря хубав и оправен мъж. Нали, татко?

Младите преглътнаха. Момичето -  сладко и палаво, гледаше единия с поглед, който не искаше, а нареждаше, и на тях има стана горещо от тези черни очи, вперени в тях.

- Последна чаша за моята Дженка - напълни с вино чашите  таткото и  пиха до дъно.

Стори им се, че светът се завърта наляво, а Дженка го връща отдясно. Луната се препъна в царевичната нива и падна в очите й. Войникът поиска да грабне Луната, но усети само топлите устни  и изчезна в магията на съня.

Събудиха се от адско главоболие и термометрите, които Пенев от  лазарета пъхаше в устата им. С мъка отлепиха клепачи и не можеха да разберат какво правят там. Полека превъртяха лентата на предишната вечер и на двамата им стана студено и страшно.

- Кой се е натровил с развалени кюфтета? - прогърмя от вратата военният лекар. - Войнишката   лакомия край няма, ей!

Обърна се към Пенев и нареди:

- Активен въглен, да  повърнат още веднъж и следобед  да са на линия за събирането на царевица, ако не се качи пак термометъра.

- Слушам, господин капитан!

Войниците се спогледаха и не казаха нищо.

Термометрите, естествено, не показаха  разлика и следобед  двамата работеха мълчаливо един до друг. Прибраха се  притеснени. Губеше им се цялата нощ след наздравицата за Дженка.

Докато вървяха към столовата, третият от снощната група се приближи кисел.

- Да палите на Марчето свещи,  докато сте живи и двамата. Снощи румънците ви докараха около  два в нейната къща.   Туба ракия  хариза на Пенев, да ви маскира натровени  сутринта. За чий... сте били каиша чак до Румънско? И тук има вино, ракия и сгодна жена... Е, не е като щерката на румънския дядка ...

Двамата бегълци  разпериха ръце едновременно.

- Дженка е дошла с нас  до тук?

Третият погледна ядно единия:

- Искала да е сигурна, че  ще те стоварят на сигурно място.

Войникът се замисли и попита другаря си:

-  Случайно да помниш  посоката?

- Помня нивата и  дървото след нея, после лозето на завоя и камбаната зад кайсиевата  градина  точно преди  могилата.

Погледна го въпросително. Другият сви устни да скрие усмивката:

- Довечера смятам да видя Дженка. На трезва глава.

- Ти не знаеш и дума румънски -  ядосано го пресече третият.

- Не мисля, че ще ми трябват думи - намигна им Дженкиният избраник.

Тъмните  времена  раждат светли магии понякога. Виното и любовта  ни   убиват,  спасяват, рушат граници, преобръщат съдби.  Когато на Балканите Добруджа целува слънцето в утринта,  Дженка  прегръща  малката звездичка Мария  и изпраща   в поделението своя обичан съпруг, новият   старшина Димитров.