5.02.2015 г., 2:20  

Събуждаме се нови

1.3K 1 0
2 мин за четене

Събуждаме се нови... разделени... Изправяме се и си казваме, че всичко ще бъде наред и че годините заедно ще бъдат забравени. Обличаме си новите дрехи. Усмихваме се малко насила пред огледалото и излизаме. В телефоните ни стоят последните нараняващи съобщения. Профили блокирани и изтрити писма. Съобщения, изчистени с едно натискане. И вече сме нови нали. Излизаме, срещаме се с други. Усмихваме се и се опитваме да бъдем весели и забавни. Опитваме се да забравим. Напиваме се, целуваме и се целуваме със страст и казваме на други "Обичам те". Опитваме се да докажем на себе си, че всичко е свършило, че пътят е друг. Пишем съобщения, правим си прически, купуваме си нови обувки и нови дрехи. Подаряваме цветя. Говорим дълго по телефона. Чакаме, искаме ново щастие, нови мигове, нови моменти. Казваме си, че вече сме щастливи, до следващата среща, следващата нощ.

Но има нощи, в които сме сами, тогава всички спят, ние не можем. Ние сме далеч, но не спим. Посягаме към телефона. Номерът и името Слънчо отдавна са изтрити, но ние го знаем наизуст. Набираме цифрите. Копнеем само да чуем гласът, но затваряме преди да е звъннал. И тогава лягаме. Прегръщаме възглавницата и една сълза се отронва. Избърсваме я механично. Стискаме зъби и се опитваме да спим. Но не можем...

Споменът е силен. Улицата, по която се разхождахме, гарата на която се изпращахме и посрещахме, мостът на който се зарекохме да се обичаме, докрая и отвъд. Спомени. Всичко ни навява спомени. Играем играта и си спомняме как играехме заедно. Как се смеехме, как се карахме, как чупихме чинии и как затръшвахме врати. Как си тръгвахме, а после пишехме съобщения за прошка, как се прегръщахме и сливахме устните си в целувка, вместо да говорим.

Събуждаме се след сън изпълнен със спомени и инстинктивно търсим прегръдката. Леглото е празно. Няма никой. Боли ни, но новият ден е започнал. Обличаме се и се забързваме за работа. Поглеждаме телефона, в който има съобщения, но не и от изтритият номер. Слънчо го няма. Той замина. Той е другаде и е по своему щастлив. Дали снощи сънят му е бил същият. Дали снощи сте били заедно... в съня си. Никога няма да разбереш. Леглото е празно, дори когато има други. Псуваме себе си наум, опитваме се да се преборим със спомените. Намираме утеха в работата, новите други, пътувания, купони, клубове, алкохол, но не можем да спрем да мислим. Слънчо е в нас. Той е някъде дълбоко в сърцето и от време на време напомня за себе си. Телефонът мълчи. Няма съобщения, няма звън. Всичко е приключило, а истина ли е. Попитай себе си. Слънчо е някъде там си мисли за теб. Слънчо някъде държи телефона си и чака да му се обадиш. Слънчо е някъде... там.

Събуждаме се нови... разделени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...