Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той и... се препъна в табуретката. Отиде до банята, накуцвайки. Ей на това му се вика събуждане. И тая пуста табуретка - на пътя му застанала! Пусна крана с топла вода - оле! страхотия! Ледена! Ама кой да включи бойлера. С два пръста си намокри очите... стига толкова като за начало. Е, и малко сапун за аромат. Ама тая пуста пяна. Щипеее!А из банята се разнесе сладникъв аромат на коприна и магнолия ( поне така пишеше върху опаковката на сапуна.) Пое си дълбоко въздух, и плисна цяла шепа вода да отмие проклетата пяна.
- Добре, май съм готов - помисли си той, и се запъти към кухнята. Но по пътя отново беда. Дааа, праг! Ей на това му се вика късмет! Беше от толкова години тук, не се е мръдвал, а Съ ...