Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и онези младежи, които напук на дъжда вървят с равномерна крачка и се смеят. Не бягат. Не се крият. Свободата на младостта им дава дързост. Тук-таме изпод някоя козирка хората ги поглеждат я учудено, я с поглед, замечтан в не чак толкова далечното минало.
Смехът на младежите заглъхна и главната опустя съвсем. Народът буквално беше залял местните кафенета. Швепс, кола, бира, фанта, спрайт, натурален сок - поръчките валяха като потопа навън. Собствениците на повечето заведения вече тропаха нервно с крак и чакаха доставката на животворните напитки. Мисълта за някоя пропусната еднолевка ги ужасяваше. Навсякъде тревожно се очакваше потропването на количката.
Момчето-доставчик беше родено преди около д ...