21.04.2018 г., 9:03 ч.

Съкровището 

  Проза » Фантастика и фентъзи
681 0 1
7 мин за четене

         

Това беше един  изключителен ден в живота на Джейн.

Слънчевият лъч, който  огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да  се приготвя  бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един мисионер. Говориха дълго за библията и за други неща.

Преди три месеца Джейн дойде в Израел с група археолози. Ръководителят на групата – проф. Ериксън беше убеден в наличието на голямо съкровище тук – в платото Негер. Той бе издействал достатъчно средства от фондация и сега работеха за откриването на предполагаемото съкровище.

Преди два дни се наложи Джейн да дойде в близкото селище за справка. Днес тя трябва да се върне. В лагера очакваха нейните сведения, пък и работата не търпеше отлагане.

Обу бързо панталона, облече блузата и среса косата си. Обу спортните си обувки. Чантата й беше приготвена от снощи. Хвърли поглед в огледалото. Сложи панамената си шапка и слънчевите очила. Макар че беше вече към тридесетте, все още имаше добър вид. Не напразно беше тренирала цели 15 години. Извади от хладилника два портокала и ги пъхна в чантата. Може да потрябват из пътя. Изскочи от стаята, предаде ключа и се сбогува. Тичайки към автобусната спирка видя отдалечаващия се автобус. Спря се. Успокои дишането си. Беше се научила да приема спокойно превратностите на ситуациите.

 Неделя в градчето нямаше друг автобус. Тя не искаше да ползва  такси. Лагерът се намираше на осем километра от тук.  През месец май температурите тук достигат до 26 градуса. Тя познаваше пътя и не се страхуваше да ходи пеш. Затова с енергична стъпка пое към края на градчето. Излезе извън селището. Погледът й се плъзна по повърхност осеяна с групи вечнозелени, сухи храсти и бързо растящи  треви, характерни за полупустинните места. Тръгна  равномерно като ритмично вдишваше свежия въздух. Все още температурата беше под 20 градуса.

След около половин час в далечината забеляза фигура. Стори й се, че е седнала. Обзе я любопитство. Когато се доближи  фигурата се изправи . Беше жена, може би ще си има компания. Когато съвсем я наближи, беше шокирана. Това беше много, много стара жена. Лицето й  бе сбръчкано и сухо, почерняло от времето и годините. Дълга, почти до коленете бяла коса, пристегната с връзка на челото, падаше по гърба и предницата й. В очите й, черни и дълбоки, се четеше скръб. Най-интересни, обаче беше дрехата й. Нещо като туника  от изтрита кожа покриваше коленете й . Беше препасана с някакви усукани влакна. Боса. Имаше вид на древна индианка.

Когато излезе от първоначалното стъписване, Джейн поздрави с кимване на глава. Непознатата стори същото. Тръгнаха заедно. Джейн реши да заговори първа:

      -  Как се казваш?

      -  Ева, майката на народите – отговори спътничката.

Джейн я погледна в недоумение.

         - А ти – каза тя.

         - Джейн.

         - От кой край си?

         - От Съединените американски щати, каза Джейн, опитвайки се да разчленява добре думите.

         - Не познавам такава местност. Имаш ли деца?

         - Все още не съм омъжена.

         - Аз имам много деца, внуци  и правнуци. Вече не зная колко са. След като Бог ни изгони от Едем, преживяхме много трудности. Никога няма да забравя мъката, която ми причини първия син – Каин, когато уби брат си, Авел.

Джейн усети тръпки по тялото си. Каква беше тази жена? Погледът й се спря върху някакъв предмет на шията й.  Приличаше на животински зъб нанизан на суха жила. Спътничката проследи погледа й, попипа зъба и каза:

        - Това е спомен от сина ми – Авел. Един ден бяхме в гората за дърва. Изведнъж ни нападна млад тигър. С мигновен скок Авел  хвърли копието и го промуши. Той беше много силен и смел.

Улисана в разказа Джейн не бе забелязала , че близо пред тях вървеше друга жена. Вдигайки поглед я видя. Когато се присъединиха към нея я заразглежда:  като че ли беше от местното население, но изглеждаше по-древна. Облечена бе в дълга до земята ленена роба, препасана през кръста. На краката имаше сандали. Главата й беше покрита с бяла, памучна кърпа. Погледът й беше благ и смирен. Тръгнаха трите. И този път Джейн  заговори първа:

         - Как се казвате?

         - Аз съм Мария, майката на Иисус Христос.

Джейн изтръпна. Дали не сънува?

         - Накъде отивате, запита тя, с надежда да провери реалността на чутите думи.

         - Отивам на християнска сбирка. Откакто Иисус се възнесе на небето, всяка неделя се събираме.

Това още повече озадачи Джейн и тя попита:

         - Вие наистина ли сте онази Мария, която наричат Дева Мария?

         - Да. Още преди зачатието бях предупредена, че няма да е обикновено дете, а Божии Син. Бях много учудена, защо Бог беше избрал точно мен! Родих Го при необикновени обстоятелства, в една ясла. Отгледах Го с много мъки и любов. Като дете ни изненадваше със смирението и мъдростта си. Когато стана на 30 години разкри истинската си същност на Божии Син. Говореше, че всеки трябва да се покае за греховете си  и да повярва в Него, за да има вечен живот. Затова и Го повесиха на кръста. След три дни, обаче Той възкръсна и с това окончателно доказа Божественото Си естество. След 40 дни се възнесе при Небесния  си Отец. От тогава всички негови последователи се събираме в неделя извън града, за да споменаваме Неговото име.

Джейн вървеше и слушаше. Снощи новият й познат говореше същите неща. В този момент в небето над тях се чу шум от хеликоптер. Прелитайки над тях машината леко се наклони и Джейн видя протегнатата за поздрав ръка. “Ах, даа, това беше Питър, пилотът, който обслужваше археологическия лагер” Спътничките й не проявиха никакъв интерес към него.

“Три жени вървят през света” – хм, Питър се учуди на хрумналата му мисъл. “О, това е Джейн” и той протегна за поздрав ръка.

Трите жени вървяха успоредно, Джейн не знаеше какво да мисли. Хвърли кос поглед към Мария и тогава забеляза на гърдите й медальон от медна монета. Мария разбра любопитството й и каза:

         - Това ми е скъп спомен от Исус. Един ден вървяхме по брега на езерото. Имахме спешна нужда от пари. Тогава Иисус ми каза:

 “ Разрови пясъка тук”. Аз разрових и след малко блеснаха две монети, - едната сребърна, другата – медна. Сребърната употребихме, а медната запазих за спомен.

         - След малко Ева се спря, свали амулета от шията си, сложи го на Джейн и каза:

         - Аз съм до тук. Бог с теб!

Джейн погледна зъба. Когато вдигна погледа си, Ева вече я нямаше. Погледна уплашена Мария. Тя се усмихна, свали своя медальон и също го сложи на шията й.

         - И аз съм до тук. Не се страхувай!

В следващия миг Мария също вече я нямаше.

Джейн се огледа уплашено наоколо. Нямаше никой. Вероятно обстановката се беше отразила на чувствителното й въображение. Но...на шията й висяха двата подаръка. Тя свали зъба и го пъхна в чантата. Беше й малко неприятен. Забърза напред. Трябваше да овладее вълнението си преди да стигне лагера.

Когато наближи усети оживление. Колегите й я посрещнаха радостни. Бързаха да й съобщят, че са открили медни монети от първи век след Христа. Изведнъж видяха нейния медальон.

         - А, ти си намерила от същите. Къде я намери?

Вече наистина беше готова да обясни всичко с чувствителното си въображение, когато Питър весело й подвикна:

         - Хей, Джейн, кои бяха твоите две спътнички?

         - Ммм, от местните – промънка тя.

        - Изглеждаха много древни. А на какъв език разговаряхте?

Джейн го погледна. Не можа да отговори нищо. Всъщност това озадачи и нея.

Тази нощ Джейн дълго не можа да заспи. Тя излезе от палатката и вдигна глава към звездното небе. Очарователното звездно небе на изтока. Който го е виждал, никога не може да го забрави.

“Колко са ограничени човешките възможности. Всъщност, не всичко може да бъде обяснено. Дали пък наистина...обзе я необяснима мъка. От очите й потекоха сълзи. Тя подви колене... И си спомни, колко пъти се е смятала всезнаеща и всеможеща, но не е постигала това, което е искала. Наистина има неща, които не зависят от нас. Дали пък...Господи, ако ти наистина, действително, съществуваш, дай ми ясно доказателство!”

Изведнъж Джейн чу: “Друго доказателство не ти е нужно”.

Тя се стресна. Огледа се. Наоколо нямаше никого. Понечи да изтрие сълзите си, но те вече бяха изсъхнали.

На сутринта, когато слънцето се показа над хоризонта Джейн спеше дълбок сън.

Още много чудни  неща преживя Джейн след това. Но Божието съкровище, което откри онази нощ беше най-ценното.

Сега Джейн и Питър са едно мило семейство успешни мисионери в Близкия Изток.

                                                    

 

 

 

© Anastasia Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мариана, радвам се, че ти е било приятно и интересно. Желая ти прекрасна вечер.
Предложения
: ??:??