Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и оттам къщата, която търсеха. Спряха пред входа на църквата, над вратата беше изографисана светицата и с църковни букви и съчетание от багри беше и името й. Помислиха, че тук ще знаят за търсената от тях улица и влязоха. Нямаше служба в късния следобед и светеха само запалените свeщи.
С какво да помогна, чада мои? - попита възрастен свещенослужител, който едва се виждаше в сумрака.
Търсим една улица, отче тук, около вас, не можем да я открием - каза единият от младежите. Искаме и да запалим свещи за здраве и късмет.
Показаха им от къде да вземат свещи и да оставят колкото преценят парички. Насочиха се към иконостаса. Постепенно той се озари със светлина дали от скрити електрични лунички или тов ...