Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и оттам къщата, която търсеха. Спряха пред входа на църквата, над вратата беше изографисана светицата и с църковни букви и съчетание от багри беше и името й. Помислиха, че тук ще знаят за търсената от тях улица и влязоха. Нямаше служба в късния следобед и светеха само запалените свeщи.

• С какво да помогна, чада мои? - попита възрастен свещенослужител, който едва се виждаше в сумрака.
• Търсим една улица, отче тук, около вас, не можем да я открием - каза единият от младежите. Искаме и да запалим свещи за здраве и късмет.

Показаха им от къде да вземат свещи и да оставят колкото преценят парички. Насочиха се към иконостаса. Постепенно той се озари със светлина дали от скрити електрични лунички или това беше сиянието от светците, заоглеждаха се двамата посетители. До тях дойде свещеника, нещо му подсказваше, че гостите не бяха наясно с храмовата украса, подредба и ритуали.

• Млади хора, това е иконостасът - виждате, че е богато украсен с изящни дърворезвани орнаменти. Сцената ни показва вечната борба между доброто и злото. Двата змея, преклонили глави пред кръста и гълъба символ на Светия Дух са доказателства за божията доброта и справедливост. Запалете си свещите, кажете си молитвата, може и да не е богоугодна, да е за обич, любов и успех в учението и елате пред входа.
• Ето по тая алея тръгнете. В края на парка, погледнете вляво, това е, което търсите. И пак заповядайте в Божия храм! Той ще ви помага!

Благодариха сърдечно с много топли думи и се разделиха.

Спряха пред къщa №10, улица Иван Драсов, висока, двуетажна, с мансардни стаи, различни архитектурни елементи по стени и ъгли, еркери, цветовете почти не личаха и беше трудно да се разбере светло кафяво или жълто е било. Желязната врата беше отворена и влязоха в двора, обраснал с трева, но нямаше бурени, стара неподържана цветна градина във формата на буквата П, от цветята веднага се разпознаваха хризантемите, три плодни дръвчета. В средата на лехите имаше каменна овална маса, както всичко наоколо неподържана. Десетина стъпала водеха под къщата, вероятно това е било зимник и изба на този дом.Тръгнаха към входа на къщата, над високата и двукрила врата имаше изобразена издялана от камък разтворена книга и 1933 година, когато е била построена. По дървените стълби, които изненадващо не скърцаха издайнически, стигнаха до двойна бяла врата с орнаменти, натиснаха звънеца.Чуха звука на камбанки и зачакаха. Без да чуят какъвто и да е шум едната врата се отвори бавно и пред тях застана възрастна жена. Висока, не много изправена стойка, без тлъстини по корем и ханш. Бяло лице, изгладено, на пръв поглед не се виждаха бръчки, лъснато високо чело, усмихната. Поздрави с приятен, жизнен тембър и попита, за квартирата ли са дошли.

• Добър ден! За квартирата - отговори Илко.

Показа им стаята, не голяма, всичко необходимо за живеене на двама студенти. Въведе ги и в кухнята, която беше доста по голяма от предната стая, и добре обзаведена. Спазариха се интелигентно, цената беше изгодна, спрямо другите посетени квартири.

• Аз съм госпожа Веса, не съм хазяйка, ни най - малко пък другарка. Не членувам в

никакви партии и моля, спазвайте обръщението към мен. Всяка година правя доброволни дарения към Червен кръст. Моля, сега вие се представете.

• Илко и Веско - представи ги Илко, който досега водеше активно преговорите с госпожата.
• Господа, наема при мен е такъв, защото не ви предоставям баня, но по тази улица

за десет минути сте до модерна обществена къпалня с изгодни за студенти цени. Ето ви ключовете за квартирата. И още нещо, имам още един наемател, много по - възрастен от вас, в момента отсъства, така че на етажа сме вече четирима. Добре дошли! Нанасяйте се. Сполука във вашето учение!

Студентите ангажирани целия ден със лекции, семинари, упражнения, колоквиуми и спорт не усетиха как дойдоха есенните месеци, но времето се запазваше меко от идващия морски бриз. Една сутрин имаха от по - късно учебни занимания, влязоха за закуска в трапезарията и докато обсъждаха предстоящият ден неочаквано млъкнаха. До прозореца изправен стоеше среден на ръст човек с бяла брада заемаща цялото му лице, бели оредели коси, старателно сресани назад, обут с черни чепици, сивкав голф, и зеленикава винтяга.

• Добро утро, господа, най- после да се видим! - поздрави с ясен и висок глас ги изненада - Аз съм другия съквартирант. Приятно ми е! - и подаде ръка – Симеонов

Младите господа се представиха, а той излезе набързо.

В неделя сутринта закусваха по-късно и така не си пречеха.
- Виж, има бележка от госпожата - видя пръв Илко и зачете: ’’Господа,тези соленки и сладки съм ги направила нарочно за вас. Имате тракийско кафе в джезвето, ако е изстинало, моля затоплете. Днес е християнски празник и се подава”.

И двамата не се сетиха за празника, а и откъде да знаят. Зарадваха се за това, че госпожа Веса, се е постарала за тях.

- С какво сме заслужили грижи от госпожата, това вече е втори- трети път, и как можем да й се отблагодарим? - каза Илко и излезе набързо. Върна се и каза:

- Сетих, се! Винаги по обяд си качва в стаята дърва за печката. Това можем да правим. Слязоха в мазето, отделиха от подредените и нарязани дърва. За Илко не беше трудно да нацепи от малките дървени трупчета и да раздели на две купчинки. Веско донесе поцинкованата кофа, намери и здрав кашон. Подредиха по отделно дърва за топлене и по- тънки за разпалки и поеха с товара по стълбите. Пред вратата на госпожата, докато се чудеха как да ги подредят, за да не пречат на минаващите, се появи и стопанката на етажа. Като видя какво са направили, започна да благодари, каза че сама още се справя, да не си губим времето с излишни работи.

- Няма само вие да ни изненадвате сутрин, за което сме много благодарни,

за чудесните сладкиши. Но от днес ние ще ви подготвяме топливото до края на отоплителният сезон - каза Илко и остави дамата без възможност да отговори. Разделиха се с усмивки и благопожелания за деня.

В неделя, ако нямаха друга ангажираност, младите хора почистваха обитаемите от тях стаи. Когато бяха на отворената веранда видяха госпожа Веса. Отиваше в църквата срещу тях. Вървеше изправена, бавно, с някаква ритуалност, без бастун, пременена като за празник. Първо на сутрешната литургия задължително, а след това на неделно матине на филхармонията. През седмицата ги беше поканила в приемната си на следобедно гости и пандишпантов сладкиш с бели череши и канела.Тук обзавеждането беше в стил барок, голяма разтегателна маса, столове с високи облегалки, красив шкаф с надстройка, където бяха подредени кристални чаши, изящен майсенски порцелан, скрин, и пиано BECHSTEIN. Чашките, в които им беше сервирала кафето, прецизно приготвено шато, бяха с цветя, в красиво оформени багри, и леки, изискана китайска изработка.

Това обзавеждане е било закупено от д-р Боянов, съпругът на госпожата. Дипломирал се като хуманен лекар в Базел, работил известно време там и понатрупал капитал. С госпожата се срещнали на негова домашна визита в Добрич. Там се запознали с госпожа Веса. А след това се видели на домашно празненство на нейни роднини. Направило му хубавото момиче впечатление със стройната си снага, жизнерадостна, весела, с чаровна усмивка, облечена елегантно. Обладана от младежка палавост, добре подготвена за модерните за времето танци. Учела се в девическо гимназиално училище и се обучавала в рисуване, което й се отдавало. Говори се, че това е прототипът на Евгения от Милионерът на Йовков. Харесал я докторът, от раз и предложил брак въпреки двадесет и шест годишната разлика между двамата. Сдобили се и с рожба, но детето било покосено от дифтерит, в тези години не е имало лечение, въпреки забележителната професионална подготовка на таткото лекар, то се пренесло в отвъдното. Всичко това ни разказа племенницата, д-р Трифонова, която също дойде на следобедния жур. Тя живееше в съседната къща на същия ред и полагаше грижи за леля си.

Меланхоличната - флегматична есен бавно дърпаше совалката на сезона, но напоследък се задържаше повече към тъмната част. И тази сутрин, нощта бавно се прибираше в пазвата си, неискайки да пусне дневната светлина, която беше така желана от ранобудните сангвинични типове. Двамата младежи не се влияеха от това. Сутрин биологичният часовник ги събуждаше точно и навреме за спортните им занимания. Илко започваше с регулируемият дъмбел за двете ръце и пудовката в зависимост върху кои мускулни групи на тялото работеше, а без подготовка не можеше да упражнява своя спорт карате. Веско предпочиташе сутрешния крос до морето. Сутрин, често се срещаха с г-н Симеонов и докато си разменяха поздрави и обичайни думи за ежедневието на първият ъгъл се разделяха.

Една сутрин неочаквано белобрадия господин поиска, ако разбира се не пречи, да види тренировката на Веско. Дойде след него, защото се движеше по - бавно на Северния плаж. Избра си да седне на едно от водните колела и без да говори наблюдава комплекса от упражнения. Бягане в осморката направена в пясъка, сто метра права линия на скорост, връщане заднишком за време по хронометър. Накрая морска баня, пробег по водната ивица, така че водата да облее и тазобедрени стави. Задължитено подсушавне и фрикция на ставите на краката, по този начин се подобряваше кръвообръщение, засилваше се лимфоток и се отделяше синовиална течност за смазване на ставите, всичко изпълнено по препоръка на треньора, необходимо за техния хандбален спорт и допринасящо за по - редки и леки контузии.

Двамата си тръгнаха заедно и беловласият господин каза:

• Това, което видях е достойно и похвално. За съжаление малко млади хора отдават значение на телесните упражнения. Това, което видях, уважаеми, подобрява физическото състояние, осигурява спокойни и подобрени мисли и чувства към околните, подобрява концентрацията на действията. Ти изпълни пред мен един спортен танц не само на тялото, но и укрепи Душата. В бъдещата ти професия ти ще работиш облечен в бяло, така ти предизвикваш себе си за чисти мисли и дела. И

аз имам като теб утринна физзарядка, настоятелно те каня да я видиш. Е, когато имаш възможност.

Възможността дойде след два дни, уговориха се от предния ден и в ранната заран тръгнаха. Г-н Симеонов обичаше да говори и разказа за себе си: Бил пилот във военна авиация, катастрофирал при излитане. Благодарение на кадърността на лекарите и постоянното милосърдие на сестрите, макар и за дълго време се съвзел. С лекарства, рехабилитациони упражнения и вегетарианство се възвърнал към живота. Бил гимназиален учител по телесно възпитание. Неусетно в приятния разказ за неволите на стария човек, пристигнаха на неговото место за изява. Малко местенце в морската градина, закътано. Имаше един кръг, в средата на които той влезе. Застана към слънцето, което днес искаше да се покаже и изпълни някакъв ритуал. Тръгна по пътечката, запя тихо с мелодичен глас, някаква песен, правеше движения заучени с тяло и ръце, движеше се в посока обратна на часовниковата стрелка.

- Чувал ли си, момко за бялото братство?

- Не, не съм - чистосърдечно си призна младият човек.

- Това, което видя се нарича паневритмичен танц, съчетаващ окултизъм, езотерика,

християнство, музика и песен, това е философията на учението на братството, известно в целия свят.Това, което видя е моят Духовен танц и още на Разума и тялото. Ако искаш да се насладиш на изключителна гледка това става на Рилските езера. Всички облечени в бяло, символа на ангелската чистота, нежна музика от струнен квартет и красива ангелогласна хореография. Идват от цял свят. Представяш ли си!

Младежът изгледа всичко това учуден, безмълвно и с усмивка. Поучителна сутрешна лекция, нямаше къде на друго място да я чуе. Загледа се в Стария авиатор, сега видя, че целият е в бяло: туника, панталон, чорапи и кецове. Двамата гледаха към слънцето с ръка на сърцето и може би отправяха послание”Маестро Бенеса, чрез слънчевите лъчи изпрати на всички хора здраве, сили, бодрост и успехи.”

Неусетно се изнизаха годините на образованието на двамата млади хора. Съчетанието на житейската мъдрост и изградена младежка уважителност на живеещите на етажа ги сближи, направи ги ангажирани едни към други. Студентите се дипломираха и трябваше да заминат да упражняват знанията си професионално, да лекуват нуждаещите се хора. Раздялата беше емоционална. С малко думи и изрази, но от сърце, изказаната благодарност е възможност да почувстваш себе си. Госпожата, която за тези пет години не бе претърпяла изменения, имаше запазен вид и стойка, ги изпрати с мили и напътствени думи. Видът й беше като консервиран, не й личаха нейните осмдесет и седем години. Почитаемия учител, отново беше на посещение на енергийните езера.

- Оставяме те здрава и на следващата среща те искаме пак така с твоето достолепие,

госпожо Веси.

Веселин ВасилевMD