Сълзата бавно се спусна по зачервената от плач буза, красива чиста и
солена... сълза на мъка... Блясъкът на неоновата лампа я превърна в
екран на поредния филм от ежедневието й... Първите слънчеви лъчи,
проникнали в стаята, така срамежливо и страхливо галейки двете голи
тела на леглото... Топлата кръв... в топлите от чувства тела... ударите
на две сърца... съвпадащи като патрона в цевта на пистолета наречен
любов... Милите думи... топлото кафе... смехът от обидената котка,
останала пренебрегната... целувките в коридора на апартамента...
бясното тичане на работа... приятната разходка сред парка при вечер...
песента на цветята и птиците толкова омайна... гледката на нейния любим
в обятията на друга в полунощ сред тълпа от задни за плът очи...
страстта на лова... внезапният удар… като колапса на звезда в сърцето
се роди малката черна дупка на мъката... набра сили... бликнаха
сълзи... спряха ударите на сърцето... минаването на сервитьорката...
поръчката на алкохол... желанието за мъст породено след алкохола и
миналата наблизо жертва... страстите в тоалетната... с непознатия…
Ах, как крещеше от кеф нейната душа... и пак сълзите на стълбите в
дъжда пред заведението... Как можа... как... момчето крачещо,
невярващо все още на случилото се... тя му бе изневерила... две
сълзи... две души разделени... това беше краят... тя се бе подвела...
молбите за прошка от страна на другата... другата... братовчедка му...