25.04.2010 г., 19:57

Сълза!

828 0 1
2 мин за четене

    Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които срещах по пътя, странно защо не искаха и да чуят, че вече е настъпила пролетта. Те вървяха омърлушено и някак си им беше маловажно всяко едно нещо. Но аз, имайки си настроение, си вървях с усмивка към центъра на града, и си мислих за покупките, които смятах да направя. Мислех си и за хубавия ден, който евентуално щях да изкарам с приятелката ми. Как щяхме да  се поразходим, побъбрим за рецепти и разни клюки или новостите около нас, и как ще си напазаруваме и посмеем, както отдавна всъщност не бяхме го правили заедно... Но ето с мислите си, вървейки бавно, стигнах до уговорено място... А, ето я и тя. Тя винаги е била много усмихната и добре изглеждаща... Но какво ù ставаше днес? Защо нямаше настроение и защо ли крачеше по улицата така бавно и с наведена надолу глава? Нещо се беше случило и много добре личеше отстрани... В началото тя се опита да прикрие нещата и виждайки ме, просто се усмихна с фалшива усмивка и ме попита как съм?... Но ето не се сдържа и се разплака! Какво е станало, мога ли да помогна? - прошепнах ù аз. Тя не спря да плаче, не забеляза хората, които са я наобиколили, просто ронеше сълзи...

      Поразмърдах тълпата, предложих ù да седнем някъде и я предразположих за, както се оказа, сериозен разговор... Тя сподели, че болестта е влезнала в семейството ù, и че не можеше да предотврати нищо. Имаше и още доста подробности, за които няма да спомена...

     И ето как моята усмивка се помрачи,  как падна  от лицето ми и как нямаше да се върне скоро. Нещата бяха твърде сериозни и как сега можех да ù помогна? За съжаление не можех, само морална подкрепа и то малка...

     Ето това не ви пожелавам – да осъзнавате, че няма лек за нещата, случващи ви се и че за съжаление за днешно време, това е масовият случай.

     А аз ви пожелавам нека да можем и да превъзмогнем всичко, защото болестта до някаква степен е от ежедневно напрежение.

      Нека всички бъдем единни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...