Сълза!

    Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които срещах по пътя, странно защо не искаха и да чуят, че вече е настъпила пролетта. Те вървяха омърлушено и някак си им беше маловажно всяко едно нещо. Но аз, имайки си настроение, си вървях с усмивка към центъра на града, и си мислих за покупките, които смятах да направя. Мислех си и за хубавия ден, който евентуално щях да изкарам с приятелката ми. Как щяхме да  се поразходим, побъбрим за рецепти и разни клюки или новостите около нас, и как ще си напазаруваме и посмеем, както отдавна всъщност не бяхме го правили заедно... Но ето с мислите си, вървейки бавно, стигнах до уговорено място... А, ето я и тя. Тя винаги е била много усмихната и добре изглеждаща... Но какво ù ставаше днес? Защо нямаше настроение и защо ли крачеше по улицата така бавно и с наведена надолу глава? Нещо се беше случило и много добре личеше отстрани... В началото тя се опита да прикрие нещата и виждайки ме, просто се усмихна с фалшива усмивка и ме попита как съм?... Но ето не се сдържа и се разплака! Какво е станало, мога ли да помогна? - прошепнах ù аз. Тя не спря да плаче, не забеляза хората, които са я наобиколили, просто ронеше сълзи...

      Поразмърдах тълпата, предложих ù да седнем някъде и я предразположих за, както се оказа, сериозен разговор... Тя сподели, че болестта е влезнала в семейството ù, и че не можеше да предотврати нищо. Имаше и още доста подробности, за които няма да спомена...

     И ето как моята усмивка се помрачи,  как падна  от лицето ми и как нямаше да се върне скоро. Нещата бяха твърде сериозни и как сега можех да ù помогна? За съжаление не можех, само морална подкрепа и то малка...

     Ето това не ви пожелавам – да осъзнавате, че няма лек за нещата, случващи ви се и че за съжаление за днешно време, това е масовият случай.

     А аз ви пожелавам нека да можем и да превъзмогнем всичко, защото болестта до някаква степен е от ежедневно напрежение.

      Нека всички бъдем единни!