11.07.2009 г., 15:04

Сълзи от 1 до 7

1K 0 14
1 мин за четене

1. Тъмно е!

2. Зазорява се!

3. Слънцето блести в перлено розово!

4. Всичко е перлено розово!

5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас дървета се чува „The end”. Седемте тела приличат на седем ударени от гръм дънера. Ръцете им са вдигнати към небето като изсъхнали корени. Бил съм в едно от тези тела. Сега ги гледам отстрани странно спокоен. Успокоен от факта, че спомените ми са мъртви. Вече не помня нищо. „О, радост, аз съм никой!” Обръщам се и бавно тръгвам по малката пътечка. Усещам само хладния допир на падащата слана. Леко заскрежените иглички на дърветата приличат на захаросана бодлива тел. Издигам се нагоре и докосвам леко върха на един вековен бор. След това продължавам полета си към изгрева. Усещам топлата усмивка на слънцето, която леко топи поръсения наоколо ситен, синкав скреж. Превръща го в малки облачета пара, които бързо оцветява в бледо-розов оттенък. Плувам сред това море и волен гоня цветните отблясъци около себе си.

6. Тогава забелязвам, че не съм сам. Момичето със сламенорусата коса седи на клоните на един кипарис. От очите ù капят нежни сълзи, малки стъклени топчици, в които се отразява околният пейзаж. Острите ù ушички са леко розови. Поглежда ме и аз веднага потъвам в необятната вселена на неестествено сините ù очи. Плувам, гмуркам се, опитвам да стигна до тайнствените им извори. Минавам през хиляди галактики, раздиран до кръв от острите ръбчета на безброй планети. Тялото ù е крехко като малка порцеланова фигурка, обвито в бяла пелерина. – Защо плачеш, я попитах! – Защото съм родена да плача, ми отговори момичето.

7. Вече от седмица съм с плачещото момиче. Летим между дърветата и плачем. „Защо плачем”, помислих си. – Защото сме родени да плачем, ми отговори момичето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...