Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И загинали хора! 15 човека разкъсани и изгорели сред взривовете.
Сега ще чуем гласове за нечия небрежност, безотговорност, немарливост, непрофесионализъм.
Ще преброят колко пъти е бил отнеман лиценза. Ще цитират кой какво е разпореждал и кой е отменял разпореждането.
Ще разберем даже коя политическа партия стои зад собственика.
Ще чуем още какво ли не.
Но Тях ги няма!
Телата им са изпепелени, а душите им са отлетели.
Тук на земята остават тези, които вечно ще скърбят и тези, които ще роним сълзи за непознатите от чувство за вина.
Виновни сме! Виновни сме всички, защото търпим и безропотно приемаме действителността.
Действителност, в която един млад и здрав мъж е принуден да отдава труда си при неч ...