Кажете ми, че не е истина, че сънувам. Искам да усетя как той леко ме целува и ме гали, за да ме събуди от този кошмар. Искам да отовря очи и да видя лицето му, надвесено над моето. Вместо това, отварям очи и виждам празната стая. Сълзите капят, не спират. Звук няма - само сълзи. Знам, че мога да живея без него, мога! Но с него е много по-хубаво! Накъде да погледна, за да не се сещам за него? Коя песен да си пусна, за да не мисля за него?
Гледам се в огледалото и сълзите пак потичат. Мисля как той също е гледал това лице. Чудя се за какво ли си е мислел. Отново лягам в леглото. Отново сълзи. Музиката звучи, а сълзите текат ли текат. Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че това се случва. Поватрям "Мразя го, мразя го!" Поватярм го, а не е истина. Как да го мразя?! Той не е виновен. Не е виновен, че "не се полчуи". Не е виновен, че не искам да се смея повече. Не е виновен, че не искам да излизам и да се срещам, с когото и да било. Не е виновен, че сълзите текат ли... текат. Не е вин ...