Сълзите са като светена вода

Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.

Бавно изсъхва.

Първо губи аромата си, после цветовете си.

Свива се, но все още стои изправена.

Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки.

И точно когато си мислиш, че пропадаш в бездната на самият край , една сълза напоена с любов се търкулва в сърцето.

Баба ми винаги познаваше, кога съм плакала...Пак си си мила лицето със светена вода чедо, щото сълзите за душата са цяр. И като й е леко, и като й е тежко все плаче. Щастливите сълзи са ситни мъниста- ама кога душата се свива от болка-тогава сълзата се точи бавно и изгаря. Дамгасва те, ама белег не виждаш. После обаче си като нов...Сълзите са като светена вода-пълни с надежда.