25.04.2017 г., 19:33

Съм

913 0 0
1 мин за четене

Животът изтича през ръцете ти.

Улови ли мига?

Усети ли кой си?

Тук, сега, не там и утре...

Хвана ли го за косите,

направи ли го свой?

Или остави други да го яздят,

докато ти събираш отломките чувства?

Не искаш ли да дишаш,

да бъдеш,

да търсиш,

да намираш?

Крещиш за въздух, не за спасение.

Крещиш за новото начало

като дете, излязло от топлата утроба на майката.

Сама раждаш себе си – най-трудната среща,

най-унищожителната болка.

Но плачът е знак за живот,

пътеводител,

ти дишаш – значи дробовете ти са свободни.

И боли.

И стенеш.

И трепериш от студ.

Животът тежи в глътката въздух.

Ще отвориш ли очи въпреки страха?

Ще прогледнеш ли въпреки болезнената светлина?

Ще останеш ли вън въпреки самотата?

Ще замениш ли „не“ за „да“?

Небитието за битие?

Утробата за себе си?

Една дума, а значи толкова много:

„съм“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...