"Съмненията" на Рима
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151057
Това е моят коментар и понеже стана дългичък... И как не като вече съм пълнолетна и са ми се случвали какви ли не неща.
На маса сме и... Един от групата, бая си е пийнал и затова споделя може би:
- Свалям аз в бара една мацка - убиец. Толкова съм пиян, че не помня къде сме ходили и какво сме правили, но на сутринта... Братлета, събуждам се, вътре в мен всичко гори. На нощното шкафче чаша с вода. Поглеждам вътре... чененце. Обръщам се... до мен спи баба Яга. Правете сметка колко съм изпил, щом ми се е видяла мацка. Обаче, че беше убиец, не лъжа, направо ме уби като я видях да спи до мен. Сега отивам ли на среща, питайте ме дали пия?
Друг случай.
На вилата сме и един наш приятел пристига с готино гадже. Вечерта е страхотна, а на сутринта... Мадамата си измила грима и ние... Леле как не се издадохме, че при вида й ни прескочиха леко сърцата. Ами тя като измита чиния. Хубавите очи, устни бяха изтекли в мивката, заедно със сапуна. Ужасна гледка, ако я видиш по тъмно без грим, може да хвърлиш топа направо. Мъжът ми след тая вечер започна да си ляга със секирата под възглавницата.
Аз много говоря. Взема ли думата... може да си ходите, ако сте с мен в компания. Хич и не чакайте да ви дойде ред да си кажете приказката. Обаче се понаучих и да слушам, а това е много полезно, от мен да го знаете. А пък толкова приятели мъже имам. И как не, първо са приятелите ми от детството, дето се виждаме с тях и до сега. После приятелите на мъжа ми, после и приятелите на децата ми ми станаха приятели. Слушам ги и си правя изводи.
„Тая снощи като си свали сутиена, ми се стори, че някога е бил бял."
„Тая снощи като я заведох в нас ме подлуди. Аз се потим братче, тя не помръдва. Мислех, докато си свърша работата, да ú дам пакетче семки да се занимава, за да не умре от скука."
Та момчетата ме понаучиха на някои неща и аз... отивах ли на първа среща не слагах и капчица грим. Ако издържи, на втората слагах червило - нещо като бонус, че е издържал да ме гледа бледа като платно или като аристократка по-точно, де. А на третата - направо бях като палитра в лицето. Работим по желание на клиента - едни обичат естественото, други - не.
Абе, не ме ли хареса какъв човек съм, хич не ми пука. Може ли вечерта да ми се възхищава на хубостта, а на сутринта да получи някой тик като ме види изкъпана или да вземе да хвърли топа, ако съм не съм се сресала. Трябва да си пазим мъжете и без това са кът - истинските искам да уточня.
Отивам на среща и... имам червило на зъбите, а той ме гледа и си мисли: „Я па тая, колко ме харесва, та чак се е престарала." Абе, човек, кажи ми, аз как ти казвам, че имаш кетчуп на брадичката и то с усмивка, а не с подигравка. То па и да ми каже, аз нали съм една... Веднага отговарям, щото ми се е случвало и това. „Не ме ли харесваш с начервени зъбки, жалко, това е последна дума на модата?!" Има ли безгрешни хора?! Има толкова важни неща! Голямо чудо, че ми се е размазал грима или си се накапал, ами човешко е и на всеки може да се случи. И аз тези неща не ги слагам в графата „конфузни ситуации", голяма работа! Отношението един към друг, атмосферата, която се създава между двамата, а не някакви си - „накапа си блузката". Една приятелка така се омъжи. Разляла си виното върху бялата риза на непознат в ресторaнта. И понеже живее срещу заведението, му предложила да изпере и изглади ризата и...хайде момчето отече дето се казва, за едно нищо и никакво петно вече колко години все тя го пере. Като е суетен, така му се пада!
Та истинската любов е не само грим и гребен, въпреки че не е лошо да ги има, а и още нещо, много по-важно. Химията, магията, уважението... Той не те ли харесва без грим, за каква любов говорим?!
Някой беше казал, че всяка връзка, за да остане във времето, трябва да се гради непрекъснато. Да добавяме нови преживявания заедно, да се откриваме отново и отново... за да го има пламъкът, желанието и страстта.
Рошава или не, ако си готин човек... Дори рошава и сънена може да си още по-желана за любимия човек. Но и без тези съмнения не може, сигурно е добре да си задаваме някои въпроси. И като разберем отговорите, да си правим и изводи.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Криси, ти яко си ме подпукала, не смогвам да ти благодаря.
-
Сладурана голяма и омайна разказвачка!!!
-
Нежно, както само аз умея - с копринена кърпичка, а не със хартиена сълфетка. Дездемона ли си беше изпуснала салфетката или Дулцинея, не помня, но помня, че краят беше много лош. Май от тоя случай смениха копринените и ленени салфетки с хартиени, за да не стават бели. Грег, благодаря ти за коментара!!!
-
Направо ми изтри кетчупа от брадичката. Браво.
-
Ангар, другия път сядам до теб и...Добре де, ще ти дам да кажеш едно "наздраве"!!!
-
Като разказваш какви неща споделят гостите или приятелите ти, и като знам, че "лаф лафа докарва", и като казваш че ти почти не даваш на друг думата - мисля си какви ли пък неща ти с тях споделяш!
-
Ако видиш своята Харизма в очите му - той няма да види нищо друго...
Много е важно, няма значение какво изричат устните - просто гледай какво ти казват очите. Ако можеш да четеш по тях, те няма да те излъжат! Благодаря ти, Маргарита, развесели ме!!! Мариола, благодаря и на теб, много мило!!! Анна, няма да успея да те уморя, ти ще издържиш, защото...си готин...човек!!! -
Хахаха, ще ме умориш
-
Ех, че ми хареса живата ти истина -сутринни "негримирани" поздравчета,
мила и красива Светланка! -
Ако видиш своята Харизма в очите му - той няма да види нищо друго...
Дългогодишните наблюдения показват - не за цял живот.
Виц:Сутрин.Грозен махморлук.Мъж и жена в легло.Мъж:-А,крокодил!
Жена:-снощи бях красива за теб.
Мъж:-А-а-а-а-а-а-а-а и говориииииииии!!! -
Таня, като малка много обичах да чета. И тогава книгите, а не живота ме накараха да порастна бързо, бързо. Изкуството да живееш се овладява всеки ден, стъпка по стъпка. Трудно е, но пък е хубаво. Кога ли пак ще се видим да се набъбрим на воля, Петинко?! Феичке, благодаря ти! Йосифова, нали казват: Ей толкова да има чуждо...в мойта...Значи...за да им разнообразяваме живота, трябва ...Ама на теб ли да ти обяснявам, като всичко знаеш?! Но поне сме истински, Дарче! И аз така Ани. Махам сутиена, за да ми се опънат бръчките. Гери, със сигурност е любов!
-
"Дори рошава и сънена може да си още по-желана за любимия човек..."
Ако дори и тогава... то със сигурност (и без грам съмнение!) чувството е любов!
Усмивки! -
Радвам се, че го видях този разказ. Светле, Дарчето ме подсети и за друга хитринка... На първите срещи никога сутиен с подплънки, не се знае кога точно ще открие разликите в картинкатаБлагодаря за настроението
-
Лажова, да ти кажа един истински случай също. Навремето един много известен български артист (лека му пръст - няма да споменавам името му, че жена му е още жива), разглеждайки Prada (то тогава май само в това списание имаше мацки), се обърна към един свой колега с думите: "Кольо, гледай бе, виж хората с какви жени си лягат, а пък ние с теб се борим с мечки." То, тя неговата "мечка" не че беше лоша, ама не беше чувала за червило, камо ли за фон дьо тен. Мъжка им работа, Светлана - угода нямат!)))
-
Много готино!!!
-
Еее, със сигурност ще покажа И това на сина!
И не че не го знае, ама нека го прочете от една "препатила" и умна жена като теб!
Пък майка му знае още нещо, което ще сподели с тебе на уше, та да го включиш в следващия си разказ!
Умницата ми тя!
Светланчик* сладък -
Невероятна, както винаги!
"Химията, магията, уважението"... и постоянното преоткриване!
Мъдрекиня си Светле!
Обичам думичките ти! -
Джарова, освен да полудеем двете още повече, друго не мога да ти обещая. Не била кротка, на кой ли се е метнала се чудя?! А и защо ли трябва да е кротка?! Така си е добре детето!!! Да ти е жива и здрава!!!
Ани, ето виж го
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=50257
Но да не кажеш после, че не съм те предупредила, не може да пере на ръка. -
Разбрахме се, Светле, но първо искам да го видя! Че много се парих така само на думи като се разбирах с хората.
Митко, ти трябва да се стегнеш и да започнеш да пишеш пак! -
Светлич, и аз имам щерка. Всичко това, дето го изреди Ани и тя го може, ама е не-съвсем кротка. Да ти я дам за снаха? А? Белким я укротите с общи усилия...
Оправи ми настроението преди лягане тази вечер (нищо, че аз ходя повечето време с грим)! -
Ани, почти кротка много ми хареса, взимам те за снаха, после ще питам сина доволен ли е от избора ми!
Димитър, ти си голям оптимист! всеки ги може тия неща Ти шегуваш ли се?! Много добри жени познаваш. А има и такива, дето...но това е сюжет за още по-малък разказ. Благодаря ти за коментара, стана ми приятно! -
Като видя,че името ти е намесено не мога да пропусна...
-
Мите, а ти толкова приятно изненадващо се появяваш тук и там
-
Ани,то всеки ги може тия неща въпроса е кой колко често има желание да ги върши...А относно разказа на Светлана - скоро не бях се смял толкова много,честна дума! И много уважавам жените,които могат да си позволят да ходят без грим Аз между другото на абитуренския ми "бал" не можах да позная половината си съученички... И още доста такива случаи има.
-
Само да отбележа - мама ме е научила да пера на ръка чорапи,бельо, блузи и панталони, да бърша прах и да пускам прахосмукачка, да чистя и подреждам, да простирам и да готвя! И съм почти кротка
В замяна го искам добър, забавен и умен -
По-добре да не си хващаш белята с мен, ама малкия ми е за женене, пък ти ми харесваш. Кой не ви запознае!!!
-
Хахаха,виж сега, ние с теб сме отделна категория, то това се подразбира, затова не го казах, (да не ги комплексираме). А за усмивката, моля, пак заповядай (или по-добре ме запознай с един от синовете си :Ррр)
-
вярно, че никой не се ражда с мигли по 10 сантиметра
Трябваше да добавиш: Като нас с тебе! Усмихна ме, благодаря ти за "Съмненията"! -
Ей, божке, това може само да ме радва. И съм съгласна с мислите ти, не е хубаво много да се плескаме, вярно, че никой не се ражда с мигли по 10 сантиметра, ама не е като те да се контят много за нас :Р Защо само ние трябва да сме хубавите?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
