http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151057
Това е моят коментар и понеже стана дългичък... И как не като вече съм пълнолетна и са ми се случвали какви ли не неща.
На маса сме и... Един от групата, бая си е пийнал и затова споделя може би:
- Свалям аз в бара една мацка - убиец. Толкова съм пиян, че не помня къде сме ходили и какво сме правили, но на сутринта... Братлета, събуждам се, вътре в мен всичко гори. На нощното шкафче чаша с вода. Поглеждам вътре... чененце. Обръщам се... до мен спи баба Яга. Правете сметка колко съм изпил, щом ми се е видяла мацка. Обаче, че беше убиец, не лъжа, направо ме уби като я видях да спи до мен. Сега отивам ли на среща, питайте ме дали пия?
Друг случай.
На вилата сме и един наш приятел пристига с готино гадже. Вечерта е страхотна, а на сутринта... Мадамата си измила грима и ние... Леле как не се издадохме, че при вида й ни прескочиха леко сърцата. Ами тя като измита чиния. Хубавите очи, устни бяха изтекли в мивката, заедно със сапуна. Ужасна гледка, ако я видиш по тъмно без грим, може да хвърлиш топа направо. Мъжът ми след тая вечер започна да си ляга със секирата под възглавницата.
Аз много говоря. Взема ли думата... може да си ходите, ако сте с мен в компания. Хич и не чакайте да ви дойде ред да си кажете приказката. Обаче се понаучих и да слушам, а това е много полезно, от мен да го знаете. А пък толкова приятели мъже имам. И как не, първо са приятелите ми от детството, дето се виждаме с тях и до сега. После приятелите на мъжа ми, после и приятелите на децата ми ми станаха приятели. Слушам ги и си правя изводи.
„Тая снощи като си свали сутиена, ми се стори, че някога е бил бял."
„Тая снощи като я заведох в нас ме подлуди. Аз се потим братче, тя не помръдва. Мислех, докато си свърша работата, да ú дам пакетче семки да се занимава, за да не умре от скука."
Та момчетата ме понаучиха на някои неща и аз... отивах ли на първа среща не слагах и капчица грим. Ако издържи, на втората слагах червило - нещо като бонус, че е издържал да ме гледа бледа като платно или като аристократка по-точно, де. А на третата - направо бях като палитра в лицето. Работим по желание на клиента - едни обичат естественото, други - не.
Абе, не ме ли хареса какъв човек съм, хич не ми пука. Може ли вечерта да ми се възхищава на хубостта, а на сутринта да получи някой тик като ме види изкъпана или да вземе да хвърли топа, ако съм не съм се сресала. Трябва да си пазим мъжете и без това са кът - истинските искам да уточня.
Отивам на среща и... имам червило на зъбите, а той ме гледа и си мисли: „Я па тая, колко ме харесва, та чак се е престарала." Абе, човек, кажи ми, аз как ти казвам, че имаш кетчуп на брадичката и то с усмивка, а не с подигравка. То па и да ми каже, аз нали съм една... Веднага отговарям, щото ми се е случвало и това. „Не ме ли харесваш с начервени зъбки, жалко, това е последна дума на модата?!" Има ли безгрешни хора?! Има толкова важни неща! Голямо чудо, че ми се е размазал грима или си се накапал, ами човешко е и на всеки може да се случи. И аз тези неща не ги слагам в графата „конфузни ситуации", голяма работа! Отношението един към друг, атмосферата, която се създава между двамата, а не някакви си - „накапа си блузката". Една приятелка така се омъжи. Разляла си виното върху бялата риза на непознат в ресторaнта. И понеже живее срещу заведението, му предложила да изпере и изглади ризата и...хайде момчето отече дето се казва, за едно нищо и никакво петно вече колко години все тя го пере. Като е суетен, така му се пада!
Та истинската любов е не само грим и гребен, въпреки че не е лошо да ги има, а и още нещо, много по-важно. Химията, магията, уважението... Той не те ли харесва без грим, за каква любов говорим?!
Някой беше казал, че всяка връзка, за да остане във времето, трябва да се гради непрекъснато. Да добавяме нови преживявания заедно, да се откриваме отново и отново... за да го има пламъкът, желанието и страстта.
Рошава или не, ако си готин човек... Дори рошава и сънена може да си още по-желана за любимия човек. Но и без тези съмнения не може, сигурно е добре да си задаваме някои въпроси. И като разберем отговорите, да си правим и изводи.
© Светлана Лажова Всички права запазени