Сън
Сън
Виждам лицето ти в сянка. Докосвам косата ти... така копринено мека, така ухаеща на паважа след летен дъжд... Докосвам страните ти... толкова гладки, като цветята след сутрешна роса... Докосвам носа ти, притежаващ плавна извивка, напомняща за извивката на мъничко перце... Докосвам устните ти... така топли, напомнящи изгрева на летния ден, за първи път целунат от слънчевата светлина... Очите ти блещукат в мрака със синя мекота, напомняща за тихите морски вълни, носещи се плавно към брега... Докосвам лицето ти, но не те виждам в мрака... не зная кой си, усещам присъствието ти, макар да осъзнавам, че това е само сън... Ти си този, когото винаги съм чакала, но когото никога няма да намеря... ти си моето момче-мечта... Мечтите ми се сливат със съня и в мрака виждам теб... и ето, тук си пак... обгърнат в мрак... усещам лицето ти единствено с допир... тъмнината ни обгръща с непрогледната си пелерина... но аз не и се сърдя... тя знае, че мечта си ти за мен, а не реалност... тя знае, че живея за този кратък миг, за момента, в кoйто те докосвам, в който те усещам и се питам, ще намеря ли някога в моя свят лице, което ще галя така и което ще има за мен, само за мен онази копринена мекота, онази извивка, онази топлина, онзи блясък... ще има ли лице, в което аз ще виждам тези толкова красиви неща, тези знаци на любовта?...
© Меги Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Оставете момичето на мира...това което правите е нелепо,отностно Людмила-просто исках да я защитя и не погледнах даже за какво стана дума...забелязах отрицателна нотка,а в този сладък меланж е нелепо да се коментира така
...ако искаш разбирай!!! -
Меги, спокойно! Всичко е ОК!
-
Съжалявам, ако съм станала причина за неразбирателства, грешката наистина беше моя-при публикуването на тези редове(както виждате бяха едни от първите ми публикации)просто забравих да отбележа, че е проза и то се публикува под раздел "поезия".Чак когато видях коментара, тогава го разбрах и поправих грешката си.Кity, просто се опитах да предам по красив начин дадени чувства, а не да натрапвам личния си живот.Надявам се, че не съм прекалила особено...
-
Що бе Иванова и сливи бера Да не съм нескопосана!
Относно коментарът на ba6tavide4or (Димитър Димчев) ще кажа, че това произведение е било публикувано преди година и беше в раздел поезия. След това е било преместено в раздел проза, но старият ми коментар си стои. И както виждаш не съм казала нищо лошо за творбата, а относно подредбата и. Това е причината да кажа, че не прилича на СТИХ. Първо чети внимателно. -
Людмила да ходи да бере...сливи!
По красиво и нежно произведение не съм чел отдавна...самият аз пиша много такива и разбирам как се е чувкствал ягодовия сладкиш като го е писала.Продължаваи напред...знам че сигурно имаш много по важни нещаза вършене Меги,като езици,живот,учиниеи,любов...и аз съм така.Но отделяи време и да пишеш...вълшебно е! -
Като идея е хубаво, но така подредено изглежда като есе. Ако искаш да е стих, пооправи подредбата му! Успех
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
