Сън
Пак не се получи. Опитваха за кой ли път, не става! Светла бавно се надигна от леглото и дълбоко въздъхна. Отиде до прозореца и дръпна рязко пердето. Навън зимата беснееше с пълна сила. Дърветата имаха бели калпаци, като на дядо ù. Обичаше да си го слага на главата, а баба ù му се караше, че не запомня къде му е мястото. Прибереше ли се вкъщи, го захвърляше на стола, а тя не обичаше безпорядъка. Вятърът свиреше в комина тъжната си песен, като чувствата, които я изпълваха. Защо Господ я наказва?
Искаше дете. Приятелките ù вече имаха, а тя стои самотна по цял ден вкъщи и работа не може да си намери. Вярно, че не търси усилено. Мисълта й е все за децата. Всяка вечер сънува един и същи сън. Едно момченце я буди с нежен глас.
-Мамо, ела с мен!
Става и тръгва с него. На години е 5-6 годишно, облечено в тънички
дрешки, с чипо носле, като нейното, очите му - сини, като небето, но тъжни. Толкова хубави, а готови всеки миг да заронят сълзи.
Минават през площада. То върви пред нея и не отронва ни звук.
Стъпките му отекват по тихата и продупчена от пороите улица.
Минават край църквата и се спускат по посока на селските гробища. В този миг Светла се сепва и събужда. Цялата в пот, с ускорен пулс, помнеща още очите му. Ето, пред нея са, умоляват, наказват - без думи, постъпката ù преди години.
Беше ученичка, оставаше ù още един учебен срок, но забременя.
Родителите й не разбраха. Беше зимна ваканция и тя, както винаги беше при баба си-на село. Не й се гадеше, само спеше повече, но никой не разбра. Старата готвеше, переше, както обикновено и не искаше нищо от любимото си внуче. Нека си почива. Не се и замисли. Махна го. Оттогава минаха десетина години. Умря старата жена, а с нея и безгрижието на Светла. Нямаше кой да й слугува! Омъжва се два пъти - законно, а колко още е имала, но дете няма! Не става, ето и със сегашния й мъж не се получава. Всеки ден й натяква, че е ялова. Вече говори за раздяла. Та кой не иска детски смях в къщата си, разхвърлени играчки-навсякъде? Нека има безсънни нощи, купища с дрехи за пране, готова е за дете! Иска го повече от живота си. Вратата се отваря. Мъжът ù влиза в стаята с голям куфар в ръка. Светла обръща глава и го вижда. Разбира какво ще се случи в следващата минута и страхът от самотата я стяга за гушата. Пристъпя към него, но краката ù не я слушат, меки, като пластелин се огъват, а пред очите ù - онова момченце, върви ли, върви и се прибира в празния гроб. Така и не го погреба, изсмука го вакуумът, в онзи зимен ден!
дете няма!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Когато отхвърлиш нещо, когато ти е дадено, не е сигурно - дали ще ти бъде дадено отново, когато осъзнаеш че си имал нужда от него. Много тъжен и страшен разказ.
-
Според мен този разказ трябва да го прочете всеки пълнолетен човек, всяка ученичка и ученик, преди да реши да води сексуален живот! Дано на всеки човек да му трепне сърцето и да се свие от ужас и мъка! И дано повече никой да не принася най-скъпото, което може да има човек на този свят, в жертва на долните си страсти! Но когато задоволява егоизма си, човек е безчувствен и безумен. Само любовта вижда, чувства и разбира истината! И само истинската любов може да изцели болните сърца и да върне щастието в живота на такъв човек! Но злото винаги води до страх и болка - това е неизбежно последствие!
-
Добър разказ! Успех!
-
Един сън като реалност и една реалност като кошмарен сън.
Много сполучливо и въздействащо! -
Без думи и без дъх останах
-
С Ирен. Мълча...
-
хубаво написано, Васи
-
Успех! Едва ли има жена, която не би помълчала тук.
-
Хареса ми, Васи! Успя да ме хване за гърлото. Успех и от мен!
-
Разказът ти е тъжен и въздействащ!...
Успех на конкурса! -
Най- страшната участ за една жена! Много ми хареса начинът, по който е описан този женски страх - градацията на чувствата, паралелният разказ за съня. Успех, Васи!
-
Много качествен разказ, Васи! Страхът от самота и старост без челяд е нещо наистина ужасно!
-
За или против аборта..., една майка трябва да направи толкова важно решение, болезнен проблем..., различните жени постъпват по различен начин, всяка със своите аргументи, ценности и идеали..., - много е относително...!!!
-
Няма как да се избяга от страхът. Той съпътства живота ни. И който сам си го направи да му се поддаде, лошо. получава се объркване на целия живот и вече трудно можеш да му хванеш края. Точно това е представено в разказа. Хареса ми!
-
Когато много силно желаем нещо да се случи, сякаш го превръщаме в мъничко бяло пухче, към което рязко се присягаме. Естествено то побягва от нас. Мисля, че Светла рано или късно ще научи този урок и тогава бялото пухче само ще кацне на рамото й. Браво, Васи - написала си нещо, което е образно и въздействащо.
-
Това е страх... Съвсем реален. Реже ти сърцето като с нож!
Винаги предпочитам чудовищата, които не са истински. Тези, дето живеят под леглото пред тези, които живеят в душата.
Успех! -
Потреперих... Наистина - страшно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
