Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм честна трябва да кажа, че това е единственото нещо, за което завиждах на околните.
Не че не ми е минала мисълта да имам и аз някои материални ценности и парични възможности, но това е просто така, между другото. Исках да мога да заспя. Както всички хора. Абе как заспиват те? Няма ли някаква мисъл да им минава през главата и да ги разбута? Явно – не. Кофти, за мен де.
Гардеробът от дясно на мен поскърцва и стене. Защо? Там беше едно време леглото на свекърва ми. След инсулт и счупен крак я прибрахме у дома. Там изпадна и в кома, но си почина в болница жената, не у дома. Защо тогава стене и скърца тъпият гардероб? Много съм си мислила: иска да каже нещо – аме не. Нищо не казва.
Принципно такива ...