Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!"
"Страдам - две в едно!
... едната сама... и ... другата..."
"Тъгата - не я познавам. Аз обичам - теб - Винаги! Чаках те да се появиш..."
"Ти не знаеш, ти не чакаш... Аз те създадох. Създадохте за пробата, за опита."
"Аз съм щастливо и красиво цвете и лъчите на Слънцето ме огряват. Хубаво е ... "
"Няма лъчи! Слънцето отдавна се измести в друг сладкиш. Сладкишът сега е горчив и тъмен."
"Но аз виждам и чувствам топлината и яркостта на Слънцето, това не е лъжа."
"Лъжа? Но кой тук говори за лъжа? Това е истина. Аз те създадох, за да промениш нещата, за да върнеш Слънцето на всички живи организми."
"Аз съм само..."
"В мен се борят две души в една обвивка."
"Аз съм само..."
"В мен............има ли нещо, което не ми казваш. Има ли нещо, което обърква мисълта в тичинките ти? Нима отново съм объркала цялата програма."
- Мария, ти все ги правиш едни.... колко пъти съм ти казвам, че всичко трябва да се прави прецизно. Та това е на Живот и Смърт...
- Млъкни! Млъкни! .......ти си само едни празни чувства. Никой сега не се нуждае от тях. Та, нали точно вие обърквате цялата система.
- Не аз, а Ти премести Слънцето. Не аз, а Ти премести Космоса!
- Тогава, Мария, какво е всичко това?...
- Това е...аз и ти...ела...ела...
- Но аз съм в теб, ти си при мен. Ние сме едно цяло. Не го ли чувстваш. Душата ти е моя и моето тяло е за твоята душа.
"Аз съм само,...Цвете..."
- Отново съм объркала програмата, шибана работа, много шибана...
Аз излязох от Цветето, скъсах го и го изгорих. Продължих да мисля, докато онази в мен се бушуваше заради смачканото цвете...
Мислех и въврвях в горчивината на живота си...
Цвете...Цвете...Цвете...
Главата ми мислеше само едно "Съвършеното цвете, което ще спаси..."
Сърцето: "Ще спаси любовта и красотата в живота"
Мисълта:"Ще спаси и ще промени системата за живот"
Тялото и душата ми се събраха .... те усещаха промяната............ Чудо! ...........
Ръцете ми се протегнаха нагоре....:
Пръстите ми - тичинки;
От гръдния кош - чашка и венчелистчета;
Бедрата ми се разцепиха в красиви и изящни листа;
Тънкото ми тяло се изви в крехко стъбло...........
Слънце - лъчи - топлина - любов - Пролет
© Мария Русева Всички права запазени