DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
28.06.2018 г., 22:18 ч.

Сърце 

  Проза
949 1 5
1 мин за четене

Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...

Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не от нещо друго, а от това - колко хлад може да тече по вените на някой, изтръпваш от студ, замръзваш и не можеш да повярваш, че едно "нищо" - дребен жест може да предизвика толкова яростно отблъскване...А, ти знаеш, че си го направил с пълна душа..по своя си начин, красиво...И точно, когато в теб напира  "уж" екзистенциалния и най - кратък въпрос и ти залутан търсиш отговора му - премятайки паметта си, с огорчение, точно тогава ти звъни телефона и виждаш едно име, изписано на дисплея и още преди да си натиснал зелената слушалка знаеш, че това име има какво да ти каже...и чуваш тих глас: " Как си? Имаш ли време, малко за мен?" , с цялото поведение на човек умеещ да не нарушава границите ти...и отговора изведнъж се стоварва на мястото си, от раз: Всеки човек те мери според дължината на собствения си аршин...и ти става още по - тъжно...още!- за този другия, който не може да понесе "дребното" - кацналата калинка, върху лист хартия / една картичка /...която отлита за миг - за да се върне на рамото ти, на твоето рамо, защото преди това си й дал свободата - пуснал си я...След това с цялото си сърце можеш да благодариш, първо на първия, който ти дава урока, за това как не трябва самочувствието да бъде по - голямо от сърцето, което носиш..не може!, не става...Не здравословно е, дори пагубно!....И след това можеш да прегърнеш другия, силно - онзи глас от телефона, който не си отива, дори когато затвориш слушалката....

За да можеш да даваш, първо трябва да се научиш да вземаш и точно по същия начин и обратното...

Силата на сърцето е в неговата мекота и начина по който кръвта тече по вените ти, изборите които правиш и техния начин на реализация, който всъщност е един, правилен - с Любов!

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Силата на сърцето »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гласувам! Хареса ми!
  • Благодаря ти Мария за хубавите думи...Дори самата аз не знам защо нахвърлих всички тези думи, малко хаотично, но те изригнаха изведнъж като вулкан - бяха по - силни от мен и аз не можах да ги спра...Относно конкурса...той не е важен...просто ми допадна темата...Благодаря ти!
  • Изключителен текст, поучителен, даряващ мъдри изводи и готов да те поведе към по-добрия в теб! Гласувам с радост и с надежда, че можеш да спечелиш този конкурс, Доре!
  • Благодаря! Другия път ще сглобя идеята в разказ...сега го направих като свободен изказ...
  • Не е лошо.Малко по общо, но идеята ти мисля, че я схсхванах.Лично мое мнение,, на мен щеше да ми е интересно да покажеш и два примера за герои мерещи по своя "аршин". Успех!
Предложения
: ??:??