28.06.2018 г., 22:18

Сърце

1.6K 1 5
1 мин за четене

Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...

Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не от нещо друго, а от това - колко хлад може да тече по вените на някой, изтръпваш от студ, замръзваш и не можеш да повярваш, че едно "нищо" - дребен жест може да предизвика толкова яростно отблъскване...А, ти знаеш, че си го направил с пълна душа..по своя си начин, красиво...И точно, когато в теб напира  "уж" екзистенциалния и най - кратък въпрос и ти залутан търсиш отговора му - премятайки паметта си, с огорчение, точно тогава ти звъни телефона и виждаш едно име, изписано на дисплея и още преди да си натиснал зелената слушалка знаеш, че това име има какво да ти каже...и чуваш тих глас: " Как си? Имаш ли време, малко за мен?" , с цялото поведение на човек умеещ да не нарушава границите ти...и отговора изведнъж се стоварва на мястото си, от раз: Всеки човек те мери според дължината на собствения си аршин...и ти става още по - тъжно...още!- за този другия, който не може да понесе "дребното" - кацналата калинка, върху лист хартия / една картичка /...която отлита за миг - за да се върне на рамото ти, на твоето рамо, защото преди това си й дал свободата - пуснал си я...След това с цялото си сърце можеш да благодариш, първо на първия, който ти дава урока, за това как не трябва самочувствието да бъде по - голямо от сърцето, което носиш..не може!, не става...Не здравословно е, дори пагубно!....И след това можеш да прегърнеш другия, силно - онзи глас от телефона, който не си отива, дори когато затвориш слушалката....

За да можеш да даваш, първо трябва да се научиш да вземаш и точно по същия начин и обратното...

Силата на сърцето е в неговата мекота и начина по който кръвта тече по вените ти, изборите които правиш и техния начин на реализация, който всъщност е един, правилен - с Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Гласувам! Хареса ми!
  • Благодаря ти Мария за хубавите думи...Дори самата аз не знам защо нахвърлих всички тези думи, малко хаотично, но те изригнаха изведнъж като вулкан - бяха по - силни от мен и аз не можах да ги спра...Относно конкурса...той не е важен...просто ми допадна темата...Благодаря ти!
  • Изключителен текст, поучителен, даряващ мъдри изводи и готов да те поведе към по-добрия в теб! Гласувам с радост и с надежда, че можеш да спечелиш този конкурс, Доре!
  • Благодаря! Другия път ще сглобя идеята в разказ...сега го направих като свободен изказ...
  • Не е лошо.Малко по общо, но идеята ти мисля, че я схсхванах.Лично мое мнение,, на мен щеше да ми е интересно да покажеш и два примера за герои мерещи по своя "аршин". Успех!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...