Да, аз имам сърце на дете и то е чисто, свято и невинно. Навярно не разбира всичко ясно, но е сърце - ранимо като птичка.
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, случва се така, годините с младостта се борят.
Но сърцето ми, ти беше прав, детско е - такова ще остане. То чисто, свято и невинно е сега, макар да е изпълнено с рани!
20.08.08 г.
© Петя Александрова Всички права запазени