Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е цяло... че цял живот ще кърви и ще страда от загубената обич... Но една целувка го накара пак да живне... Подскочи, завъртя се и изпрати хиляди радостни сигнали по тялото ми... Като ток ме опариха нежните тръпки на флирта... вече позабравени тръпки... Но съживеното ми сърчице си ги припомни... спомни си какво е отново да бъдеш желана... да копнееш за някого с цялото си същество... да си готова да дадеш всичката си нежност само за една усмивка... една усмивка, по-ценна от всичко друго...
Егоист е моето сърце... Не ме пита искам ли отново да обичам, нито кого искам да обичам... То само решава... И не търси физическа красота, а се взира някъде по-дълбоко... дълбоко в душите на хората... за да открие друго красиво сърце - добро и нежно, и мило... и романтично... и искрено...
Такова е моето сърце... Мисли само за любов... Иска единствено да обича и да бъде обичано... А до вчера беше ранено и безжизнено, без желание за живот... Но днес е отново на крака... щастливо и игриво, готово пак да поеме по пътя на любовта!