28.08.2008 г., 20:34 ч.

Сърцето на Санела 

  Проза » Разкази
1179 0 1
6 мин за четене

Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбере. Никога не я беше разочаровал. Поне до този ден. В деня на годишнината им нещата се промениха.

***
"Тази вечер ще бъде прекрасна!" - мислеше си Санела, докато се обличаше. Нищо особено, щяха да ходят на дискотека, но това бе техният ден и щеше да е невероятен. Облече си новата бяла рокля, подарък от Киро за годишнината.
От дневната се чу нервно ръмжене:
- Готова ли си?
Киро губеше търпение.
- Минутка!
Когато тя влезе в дневната, той тъкмо звънеше на приятеля си. Погледна я дежурно и каза с подчертано безразличие:
- Хубава си.
"Е, все пак е нещо" - каза си тя и усмихната се запъти към вратата.

***
В дискотеката наистина беше невероятно. Киро дори се съгласи да танцува с нея, нещо, което не бе правил до сега. "Прави ми подарък." - усмихна се вътрешно тя.
Всичко вървеше добре, докато не се появи той. Николай беше стар познат на Киро. Не се харесваха особено, но си разменяха поздрави, когато се срещнеха. Но сега Николай явно беше пиян и омагьосан от сексапила на Санела. Приближи се до нея и прошепна в ухото й:
- Страшно красива си.
Без да отговори, тя трескаво сложи ръце на раменете му и го отблъсна от себе си. Но закъсня. Киро беше видял и сега той и най-добрият му приятел Светлин се приближаваха бързо. Без да каже и дума, Киро се нахвърли върху Николай и започна да го удря. Не спря, дори когато той се сгърчи на земята. Светлин държеше Санела надалеч.

***
След като боят приключи, Светлин закара Санела у дома и я остави там. Киро чакаше в колата си. Не искаше точно в този момент да я вижда. Когато Светлин се върна, той пророни:
- Отиваме да пием.
Така и направиха. Тази нощ Киро се напи до безпаметност, защото не можеше да понесе мисълта, че има вероятност Санела също да е искала Николай да я сваля.
Когато се прибра, бе толкова пиян, че не разбра, че си легна в празно легло.

***
"Ще се махна оттук!" - мислеше трескаво Санела. Светлин току-що си беше тръгнал. Изчака двете коли да се изгубят в мрака и започна да събира нещата си. Не си взе всичко. Прекалено много вещи имаше тук, където половин година бе живяла. Събра част от дрехите си и седна да напише бележка на Киро. Остави листчето на шкафчето до пистолета му, взе си нещата и си тръгна. Може би завинаги.

***
Киро се събуди по обяд. Цепеше го главата, нещо нормално след тежко препиване. Обиколи апартамента, но Санела я нямаше. "Може би пазарува или е някъде на кафе." - реши той и започна да се облича. На нощното шкафче до пистолета му имаше лист, който вчера със сигурност не беше там. Взе го и зачете:
"Тази вечер ти показа жестокост, която не бях видяла досега. Толкова малко ми вярваш. Никога не бих направила нещо, което да те нарани. Поне до снощи. Взех само най-необходимото от вещите си. С останалите можеш да сториш каквото пожелаеш. По-добре да не знаеш къде съм. Сбогом, Киро.
Санела"
Киро стоя няколко минути без да помръдва. След това грабна ключовете си и хукна по стълбите към колата си.

***
Родителите на Санела живееха в красива къща в центъра на града. Допреди една година Сани бе живяла с тях, преди да се премести при него. Киро стигна до дома им за по-малко от петнадесет минути. Опита да отвори портичката, но беше заключена. Тогава той започна да я блъска и неистово да крещи:
- Санела! Излез! Къде е жена ми?
Майката на момичето излезе от къщата и отиде да отключи портата. Беше учудена и малко уплашена. Попита плахо:
- Какво се е случило?
- Няма я! Тръгнала си е!
- Добре, но не е тук, Киро. Кълна се, дъщеря ми не е тук.
Киро се обърна и излезе от двора. Пътем извади телефона си и се обади на Светлин:
- След петнадесет минути ела у нас. Санела е избягала. Трябва да я намерим. Съвсем сериозно, Светли. Трябва да намеря жена си.

***
Търсиха Санела у всичките й приятелки, но никъде я нямаше. Отчаянието смазваше Киро все повече и повече. Малко по малко осъзнаваше, че той сам е отблъснал Санела от себе си. Болката го обезсилваше и тази нощ той пак се напи. Този път от безпомощност.

***
Санела напусна апартамента на Киро и отиде у сестра си Аделина. Тя живееше сама и нямаше нищо против да прекара известно време със Сани. Toва бе единственото място, където Киро нямаше да се сети да я потърси. Щеше да страда за него, знаеше го. Но не можеше да се примири да живее с такъв човек.

***
Минаха няколко дни от раздялата на Киро и Санела. Момичето се е успокоило малко и бе започнало да преодолява липсата на любимия си.
Докато двете сестри вечеряха, телефонът на Сани звънна. Номерът на Светлин! Откъде се бе добрал до новия й телефон? Наложи си да бъде спокойна и вдигна:
- Да?
- Сани, ти ли си?
- Здравей, Светли. Какво има?
- Не се прави, че не знаеш. Къде изчезна? Обърнахме света да те търсим!
- Написах го на Киро, сега ще го кажа на теб. Не искам да знаете къде съм! Ясно?
- Добре, сега ти слушай. Киро е буквално съсипан. В някакво безпомощно състояние. Не знае къде се намира. Той страда за теб. Напива се всяка вечер, май е започнал да се друса. Преодолей гордостта си и се върни, за Бога!
- Не, Светли. Няма връщане назад. Ще му мине.
- Добре тогава! Ще ти се обадя за погребението му! - изкрещя той и затвори.
Санела остана неподвижна. Аделина изчака няколко минути и предпазливо попита:
- Какво става?
Сани с усилие каза:
- Киро не е добре.
- Виж сега, Сани. Време е да ти кажа нещо и се надявам да ме разбереш.
- Говори. - каза Санела.
- Добре. Първо искам да знаеш, че и за слепите е очевидно, че Киро те обича. И мисля, че в момента страда. Аз знам колко го обичаш ти. И знам, че в момента и на теб ти е тежко. Затова се върни. Какъвто и да е той, върни се. По-добре опитай да го промениш, не го убивай.
- Не знам, Ада. Не знам.
- Вярвай ми!
Санела й повярва.

***
Киро стоеше на дивана в дневната, вперил поглед в тавана. Беше вече на втора бутилка водка и почти нищо не достигаше до него. Пред очите му минаваше тази една година, която прекара със Санела. Спомняше си грижите й за него, когато се събуждаше с махмурлук, разбирането и търпението й. Спомените за щастливите моменти с нея караха очите му да се насълзяват.
 Някак отдалеч чу звъна на телефона си. Пресегна се и го вдигна, без да казва нищо. В слушалката се чу:
- Ало? Киро, там ли си?
- Да. - с усилие каза той.
- Звучиш ми странно. Пиян ли си?
Мълчание.
- Идвам. - каза Санела и затвори.
Киро бавно остави телефона, без да осъзнава с кого е говорил.

***
Когато Санела дойде, Киро вече бе изпразнил втората си бутилка и бе почнал трета. Тя се приближи и седна до него. Той я гледа няколко минути, после протегна несигурно ръка и погали косата й. Този жест я трогна и очите й се насълзиха. Тя го бутна, за да легне и се сгуши до него. В мъглата, която го обгръщаше, Киро усети, че нещо в гърдите му се отпусна.
Когато Киро се събуди, Санела още спеше в прегръдките му. Искрено се зарадва като я видя. Така не се бе радвал от много време. Вътре в себе си знаеше, че всичко ще е наред.

---
На Киро, който не знае какво е да си влюбен.
 

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??