Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това леко я ядоса, като в израз на емоциите й, чипото носле почти невидимо се набръчка.
Помисли си дали да не си остане тук за още известно време, но лек намек откъм коремчето й, напомни, че все пак трябва и да се яде, а оттук следваше неизбежното.
Няколко минути по-късно тя вече бе извън удобното си ложе и раздвижваше голото си тяло, колкото за тонус. Грижата за прехраната бе една постоянна досада, с която така и не можеше да свикне.
Ако не бе тази постоянна нужда, щеше да има много повече време да твори поезия - любимото й занимание, на което отделяше всеки свободен миг с цялата си страст, на която бе способна.
А точно в тази област й бе силата - реалностите, които създаваше с римуваното слово х ...