Сърцето ти принадлежи на мен

Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това леко я ядоса, като в израз на емоциите й, чипото носле почти невидимо се набръчка.

Помисли си дали да не си остане тук за още известно време, но лек намек откъм коремчето й, напомни, че все пак трябва и да се яде, а оттук следваше неизбежното. 

Няколко минути по-късно тя вече бе извън удобното си ложе и раздвижваше голото си тяло, колкото за тонус. Грижата за прехраната бе една постоянна досада, с която така и не можеше да свикне. 

Ако не бе тази постоянна нужда, щеше да има много повече време да твори поезия - любимото й занимание, на което отделяше всеки свободен миг с цялата си страст, на която бе способна.

А точно в тази област й бе силата - реалностите, които създаваше с римуваното слово хранеха и топлиха душата й... както и душите на нейните читатели...

Но пустото й тяло все й напомняше, че извън този, на духа, има и свят на материя, а в него всичко бе скука и еднообразие. Отдавна се бе отказала да търси чудеса и загадки там. Жизненият й опит я бе убедил, че такива просто няма!

Всичко бе толкова сиво, че дори и лунните лъчи не можеха да променят нищо! Приказките си бяха само приказки, и точка!

Прозя се за пореден път, усещайки, че дребнотемието и житейското отново, за пореден път, вземат превес. Гладът й, а може би, по-точно, жаждата, започваха да поглъщат в себе си всеки атом от нейната същност - поезията винаги можеше да почака, другото не!...

Великолепното й тяло се изпъна в цялата си дължина, изпъвайки като струна всяка част от женското й съвършенство...

Красивите й пръсти се вкопчиха в каменната стена, за да добавят нови бразди в нея, до хилядите стари такива. И вече беше готова да полети...

***

Ципестите криле носеха безшумно тялото, което сякаш попиваше с чернотата си всеки лунен лъч, осмелил се да го докосне. В същото време сонарът и очите едновременно търсеха идеалната жертва.

***

Мъжът не можеше да повярва - откъде ли се бе появила тази русокоса фея и то само на метър от него?... 

И изведнъж вече спря да си задава въпроси - разбра, че бе готов да й дари сърцето си веднага!

А тя, всъщност, точно и за това бе дошла...

15.04.2025