slabichkata (Михаела Петрова)
49 114
14.11.2009 г., 20:38 ч.

Със закъснение... 

  Проза » Други
868 0 6
1 мин за четене

-         Пак съм тук!

-         Защо? Нима забрави нещо?

-         Исках да чуя гласа ти отново...

-         Та... аз мълча.

-         Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро...

      …

-         Не те искам...

-         Не чух... Каза ли нещо!?

-         Аз... май не. Тръгвай сега... ще закъснееш. Може би е важно.

-         Е, да... ще се реванширам следващия път. Ще ме чакаш, нали?

-         Не...

      ...

      НЕ! Чуй... и после, щом искаш, бързай и върви. Уморих се да събирам                           подхвърлени мигове-трохи... безбройни лъжи. Бях готово* да ти дам... част от себе си, да ти освободя място - топло и истинско, убежище и същевременно вулкан от емоции. Не заслужаваш да опознаеш тези неща... Но тръгвай, време е... Пък и аз закъснявам отдавна, закъснявам за едно ново начало, нова страница..

-         Но... ние..

-         Няма ние. Не е имало. Викаги сме били ти и аз... Оттук насетне изречението започва с Аз и завършва с Аз...

-         Но бих искал... може да...

-         ЗАКЪСНЯ!

 

* Диалогът е м/у него и сърцето

© Михаела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??