Съседи

Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете в колата и се връщам. Той точно е на касата.
- Извинявайте, Ваше ли е „Бентли”-то на ъгъла? Може ли да го поместите, че е точно до Москвето ми и не мога да мръдна?
- Да, само момент да платя.
- Купуват си коли, а не могат да паркират като хората. На такива, кой им дава книжки се чудя?! – това си мърморя под носа и излизам. Ники ме настига.
- Леле, много ти благодаря, едно маце как ме изгледа! Ей, знаеш ли, в събота съм на дискотека, давам ти петарка да ми „извъртиш” тоя номер пак.
- Събери повече пари от приятелите си и аз ще мина по дискотеките, знам още две - три марки хубави коли. Няма за пет лева да излизам от нас я. Пък и на мен ми се ходи по дискотеки. Ти какво мислиш, като съм на години...О, аз така мога да си докарвам пари. Сетих се, ако пък искаш да разкараш някоя досадница, звънкаш ми и нямаш грижи. Ще влетя в дискотеката и само да не се разсмееш, че ще прецакаш работата ми. Слушай текста, сега го измислих:
- Как не те е срам, жена ти и детето те чакат, ти по дискотеки. Тръгвай пред мен да не се разправяме пред хората, че ще видиш ти. И каква е тая фльорца тука, о...Мога и направо при дисководещия да се явя и да ти издекламирам трите имена и че си забравил да си вземеш децата от детска градина.
- Страхотна си! Аз какви проблеми имах с предишното гадже, едвам я разкарах.
- Пиу! Време е за реклами. Едвам я разкарах, щото много съм готин, много съм секси. Айде не се увличай, познаваме се. Ало, аз съм съседката от горния етаж! Тея ги разправяй на твоите мацки. По-скромно, спокойно, ще ти услужа, ако нещо закъсаш, ама първо да ти намерим какво да разкараш по-късно.
На другия ден, качвам се в метрото и хоп, до мен сяда същия този Ники. Хората изморени от работа се прибират, всеки си гледа в обувките. Съседчето ми бърка в плика:
- Я да видя какво си купила? Ама как водка, бе? Ние няма какво да ядем, тя водка! Децата взе ли от детска?
- Е, нали ти каза, че ще ги вземеш, хубава работа.
- Не, това така не може да продължава.
- Напусни ме де, ама седиш заради парите ми, нали?

Хората се подхилват, ние слизаме и се шмугваме в първото кафене, за да си довършим етюда. Няма как, такава ми е съдбата – несвестни съседи.

Пак съм в магазина, за втори път тази година и тъкмо плащам на касата и чувам:
- Да оставиш мъжа ми на мира!
- На мен ли ми говорите?
- На теб, я! Как не те е срам, с какво го омагьоса толкова, та не се прибира и все при тебе виси?
- Вземи една бутилка водка и ще ти кажа.
- Ами...Добре!
- А и някаква готова салатка също, че нямам много време.
Касиерката ме пита:
- Това...вярно ли е?!
- Не, тя е стара мома. Иска й се, ама кой ще я вземе такава.

Прибираме се заедно и се захващаме да консумираме, така да се каже покупките. По някаква случайност това е майката на Ники, просто да не повярваш. После мъжът ми ме пита защо не пазарувам. Е, те за това! Побъркахме касиерките в супермаркета. Сега се чудят семейна ли съм, разведена или дърта любовница на млад и красив...нещастник. Абе веднага влизам у роля. Изживявам се като фаталната жена...леко пред пенсия. Като се среша и туря червило, го докарвам така да се каже, заприличвам на жена. То с тея съседи, имам ли избор?!Абе, дето вика мъжа ми, за събота и неделя ставам. Той и мъжът ми е един...Да пазарува там, като го влече, аз имам друга работа. Да фалират кафенетата ли иска? Я да слеза до магазина, може да срещна съседа Хари. С него каква веселба пада и винаги сядаме в близката кръчма да пием по една малка. Мъчно ми е за собствениците, много им намаля работата, а са свестни хора. Що да не пием при тях по едно, егати. Криза, криза, ама то и дома не се седи. Добре че са ми съседите, не са па чак толкова лоши. Аз като слушам какви съседи има...

Номинирано в конкурса "Очи за себе си - 2010"