Mar 29, 2010, 5:37 AM

Съседи 

  Prose
1101 0 11
3 min reading
Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете в колата и се връщам. Той точно е на касата.
- Извинявайте, Ваше ли е „Бентли”-то на ъгъла? Може ли да го поместите, че е точно до Москвето ми и не мога да мръдна?
- Да, само момент да платя.
- Купуват си коли, а не могат да паркират като хората. На такива, кой им дава книжки се чудя?! – това си мърморя под носа и излизам. Ники ме настига.
- Леле, много ти благодаря, едно маце как ме изгледа! Ей, знаеш ли, в събота съм на дискотека, давам ти петарка да ми „извъртиш” тоя номер пак.
- Събери повече пари от приятелите си и аз ще мина по дискотеките, знам още две - три марки хубави коли. Няма за пет лева да излизам от нас я. Пък и на мен ми се ходи по дискотеки. Ти какво мислиш, като съм на год ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Random works
: ??:??