Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, а баба Марийка се кискаше тихичко в шепата си. Понякога изтърваше по някоя пиперлива шега по адрес на Тодор Живков, но жена му бързо го сбутваше да млъкне.
-
Баща ми разказваше следната случка:
По времето на министър – председателят Вълко Червенков в правителството е бил и Тодор Звездов – човек от нашия квартал. Голям човек и най-важното - наш. Отишли при него двама „бойни другари” - комшията Миро и бай Кольо - бивш политзатворник.
- Тодоре, ти си нашия човек. Молим те да ни уредиш с някоя служба. Тежка работа работим а сме вече на години. Другари сме, съпартийци. Трябва да се подкрепяме.
Трогнал се бай Тодор Звездов, погрижил се за съкварталците си. Назначил ги на най-отговорния пост - пор ...