Съседи
Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, а баба Марийка се кискаше тихичко в шепата си. Понякога изтърваше по някоя пиперлива шега по адрес на Тодор Живков, но жена му бързо го сбутваше да млъкне.
-
Баща ми разказваше следната случка:
По времето на министър – председателят Вълко Червенков в правителството е бил и Тодор Звездов – човек от нашия квартал. Голям човек и най-важното - наш. Отишли при него двама „бойни другари” - комшията Миро и бай Кольо - бивш политзатворник.
- Тодоре, ти си нашия човек. Молим те да ни уредиш с някоя служба. Тежка работа работим а сме вече на години. Другари сме, съпартийци. Трябва да се подкрепяме.
Трогнал се бай Тодор Звездов, погрижил се за съкварталците си. Назначил ги на най-отговорния пост - портиери на партийния дом. Всеки ден да казваш „Добро утро” и „Довиждане” на партийните величия… не е шега работа това.
Всичко вървяло добре но... умрял Сталин. Започнала чистки по върховете в Съветския Съюз. Вихри враждебни завили и у нас. Нашите под руска диктовка започнали поголовни смени в ръководството. И защото няма причина “Защо го сменихте бе?” “Ами, защото е предател… но… тихо. Да не се разчува, защото беше наш човек.“ Ама кого е предал, на кого го е предал, какво е предавал - никой не знае, пък и не смее да пита. Уволнен си и толкоз. Смяна в ръководството.
Един слънчев ден бай Миро тъкмо бил „подгрял” с няколко ракии и ръсел майтапи пред съседите си, когато бай Кольо връхлетял от далече като фурия:
- Миро, чу ли за тоя мръсник? Той е бил предател на народа. Мамицата му!
- Кой бе? - опулил се комшията.
- Как кой? Тодор Звездов. Не четеш ли вестници?
- Тодор Звездов?! – учудил се бай Миро.
- Да бе. Уволнили са го. Бил предател на народа.
- На кой народ е бил предател, бе? Кого е предал? - изревал бай Миро. Тоя “мръсник” ти даде хляб да ядеш бе, идиот. Работа ти намери човека. Семейството си да храниш. А ти как му се отблагодари. Предател бил. Мръсник бил. Махай се от тук, докато не съм те подкарал с ритници, глупак откачен. Повече да не съм те видял да минеш от тук, защото ще ти счупя кухата кратуна дето я носиш на раменете си.
Бай Кольо си тръгнал с „подвита опашка”, изпратен от бурния смях на съседите. Оттогава никой ни чул ни видял двамата "другари” да си проговорят.
-
Един летен следобед баба Марийка дойде разплакана. Бай Миро полегнал на обяд, заспал и… не се събудил. Баба казваше, че Бог дарява с такава смърт само добрите хора.
© Марко All rights reserved.
