Ана живееше вече три години на едно и също място без да познава съседите си. Това беше нормално за много хора, в днешно време не е нужно да познаваш съседите си, особено ако си под наем. За какво са ти? За да поискаш захар или олио - може да си поръчаш тези неща от интернет и те за 30 мин ще са на вратата ти. Защо да си говориш със съседите си? 

В блока на Ана дори няма събрания на входа. За какво са им събрания? Нямаше проблеми, които да решават. Събираха си таксата за входа без проблем, не спореха за паркоместа. Може би единственото нещо, което Ана искаше е да говори със съседите си да спрат да засаждат цветя в супер малката градинка до блока. Защо ли? Защото цветята значеха бубулечки, насекоми и всякакви малки гадинки. Ана живееше на втория етаж и през лятото редовно имаше всякакви странни насекоми на терасата си. Човек не може да си представи колко много видове насекоми Ана беше видяла откакто живееше тук. 

Когато Ана се нанесе по-едно време почна да чува странни звуци - малки пукания. Ана дълго време се чудеше какво е това и накрая разбра - миризливки. Тези малки пукания се чуваха, когато те летяха наоколо. Отне й време да осъзнае какви са тези насекоми и че са опасни за нея. Защо? Защо ли питате - защото жужат и вървят в дома й. 

Една вечер Ана се оправяше да си ляга - беше към 11 часа вечерта, всичко беше тъмно. Тя си легна и когато се зави чу нейния враг - миризливка! И то в нейната стая! Никога не беше виждала миризливка в собствената си стая, само в другата стая - в днвената. Но там беше нормално да види, но в нейната стая! В святата стая, където спеше! Ана бързо скочи от леглото и излезе от стаята - отиде в другата стая, затвори вратата и се зачуди какво да прави. Не можеше да спи в дневната, защото няма чаршафи, нямаше възглавница! След няколко минути Ана реши да вземе едната твърда възглавница от дивана и да отиде да убие миризливката. Ана внимателно влезе в стаята и първия проблем се появи - миризливката беше зад леглото, за да може да я убие, Ана трябваше да размества леглото, а то беше много тежко. Ана беше само 50 кг.

В крайна сметка Ана успя да премести леглото и с помощта на възглавницата успя да убие миризливката. 

Тази случка може да се каже, че завърши добре, с единственото условие, че Ана никога не използва тази твърда възглавница повече. Но това не е проблем, проблемът който се появи е че тази случка остави трайна травма у Ана. Тя започна да се страхува от миризливки и да ги убива навсякъде. 

На всеки прозорец в апартамента можеше да се види следи от убийство на миризливка. Пердетата също пазеха история от убийство, дори да ги беше изпрала няколко пъти, можеше да се видят петна от тези ужасни гадини.

Годините минаваха, но страха на Ана от миризливки не си отиде. В един момент тя каза на наемодателя да сложи комарник на терасата. И той сложи.

Ана искаше да се изнесе, заради тези миризливки, но не успя да си намери квартира, която да е нормална цена, да може да си паркира колата и да може да гледа кучета понякога. Ана не искаше и да се занимава с огледи и накрая реши да се примири.

Една лятна вечер Ана реши да си сготви гъби и яйца. Реши да ги запържи. Ана започна, но не знаеше, че това ще предизвика много дим. Тя отвори терасната врата, но видя че има миризливка от вътрешната част на комарника. Ана много се притесни, разплака се, всичко се развали - не стига че не можеше да готви, дома й миришеше на гъби, а сега и трябваше да седне пред терасната врата и да пази дома си от миризливки. Не искаше някоя да се промъкне вътре и пак да има проблем със съня си. 

В общи линии Ана се беше наплашила от миризливки и колкото и нейните колеги да й казваха, че те няма да й направят нищо лошо, Ана изпитваше панически страх от тях.

Един ден, докато беше на работа вкъщи, Ана излезе както обикновено да пуши на терасата - беше ранна пролет - февуари, но времето беше топло за февуари. Докато пушеше, Ана забеляза, че на покрива - близо до тръбата на климатика, имаше две миризливки - изглеждаха, че спяха. Ана се притесни, но си допуши цигарата, като непрекъснато ги гледаше - накъде ще отидат. По-късно през деня Ана пак излезе и забеляза, че този път едната миризливка гледаше надолу - към Ана. Ана се притесни отново - този път повече от предния и започна да мисли какво може да направи. Трябваше да ги убие - друг избор нямаше - ами ако вечерта пак бяха там, но Ана не можеше да ги види, защото ако пусне лампата на терасата, щеше да привлече още бубулечки.

Ана започна да мисли кой може да повика да ги убие, те бяха нависоко и Ана нямаше как да ги стигне. През ума й мина Лузъра - но не, той нямаше да дойде да убие миризливките. Той е прекалено мързелив, въпреки че има кола, няма да си направи труда да дойде. Другия вариант е един нейн колега, който живееше наблизо - на около 20 мин пеша, но той не би дошъл. Последния път като й беше дошъл на гости, тя го беше накарала да махне един плик, който тя беше използвала, за да запуши малката дупка в комарника, той само й се подиграваше за тези миризливки - все й казваше, че тя трябва да се оправи сама. Та той също отпадна. 

Ана се сети, че има съсед на долния етаж, беше си говорила с него веднъж - за миризливки разбира се. Беше го виждала из блока и веднъж след като се засякоха в аптеката на излизане, тя го настигна и го заговори:

- Здравей, ние сме съседи нали? - започна тя

- Май да - каза той

- Исках да те питам, ти нямаш ли проблем с миризливките? - попита го тя, те не си бяха казали имената, но Ана беше забелязала как неговата терасна врата е винаги отворена и то без комарник. За нея беше интересно как той се оправя с миризливки, за да може да опита неговия начин

- Ми не - има някакви, но не им обръщам внимание - каза той

“Оф, пак същата история като моите колеги - не им обръщам внимание” - замисли се Ана след като чу отговора му.

Това беше единствения път, в който двамата са си говорили. След това, когато се засичаха - или Ана излизаше/прибираше се или той, само си кимваха или си казваха “Здрасти“

Заради тази една случка, в която си говореха за миризливки и заради факта, че той живее на долния етаж, Ана прецени, че нищо не й пречи да отиде и просто да го попита дали може да дойде и да махне миризливките от терасата. 

Ана не беше социален човек, затова й отнеме много чудене и кураж да иде и да позвъни на звънеца на съседа си след работа. 

Когато съседа отвори вратата, изглеждаше, че бърза за нещо, но усмихнато й каза:

- Здрасти

- Здрасти - започна притеснено Ана - Това може да прозвучи странно, но може ли да дойдеш да убиеш едни миризливки на терасата - каза Ана на един дъх

- Да, ще дойда, само че може ли след около 20 минути, защото още съм на работа - усмихна се той

- Да, благодаря! - каза Ана, сърцето й туптеше

Съседа се прибра, а Ана побърза вкъщи. Беше след работно време, Ана беше разчистила още преди да иде при съседа, защото мислеше, че той веднага ще дойде. Ана не успя да се фокусира, седеше 20 мин на стола си и се чудеше какво да прави, сърцето й туптеше, беше развълнувана, просто защото наистина не беше социална и това си беше цял подвиг за нея - да отиде при непознат и да го помоли да дойде да убие миризливки.

След около 20 минути Ана чу позвъняване на вратата си - беше той. Нямаше кой друг да бъде. Ана отиде да отвори, той влезе забързано и отидоха в дневната.

- Те са там - Ана посочи терасата.

- Добре, ще ми дадеш ли нещо, с което да ги бутна? - попита той засмян

- Да, ето това - Ана посочи един моп за прозорци.

Двамата отидоха до комарника 

- Те са там - Ана отвори комарника и му показа миризливките 

- Добре, ти влез и затвори вратата, аз ще се оправя - затвори вратата

Ана така си и мислеше да направи - той да си се бори с миризливките, тя ще си седи на  спокойствие без миризливки.

Борбата беше кратка, съседа просто избута миризливките и влезе. Той се усмихваше, тя му благодари и му се извини, че го е притеснила. Двамата тръгнаха към вратата на дневната, когато чуха позвъняване

- Да не си се обадила и на някого друг? - усмихна се той

- А не, не знам кой е

Тя го остави в дневната и отиде да отвори. Оказа се, касиера на блока. Ана отвори вратата, касиера видя двамата и ги погледна учудено.

- Удобно ли е? - попита той

- Да, ей сега ще донеса парите - каза Ана и тръгна към дневната

- Аз ще тръгвам - каза съседа й.

- Добре, благодаря отново - каза Ана 

Така завърши първата среща на съседите - може да се каже, че дори в крайна сметка си направиха едно мини събрание.