Съседки

Скеч от Генка Богданова

УЧАСТНИЦИ:

ТАШКА :

ДОНА:

Сценично оформление - масичка и два стола. Дона чисти боб. Чува се, че някой вика отвън.

ТАШКА: 

Доне, вкъщи ли си ма?

ДОНА:

Тук съм, тук, влизай де! / Дона влиза в плетка в ръце/ Ха, добре си ми дошла! От кога  не сме се виждали?!

ТАШКА: /сяда на свободния стол и продължава да плете/

Амчи как ша са видим, ма комшийке, като си съм се завряла  вкъщи като ханъма? Ама то, ханъмите, по цял ден лежкунят и се гиздят, пък ние сме се превърнали в слугини и робини.  Цяла седмица тъках  едно ропопско видияло…

ДОНА: Ша ма извиняваш, Ташке, ама не се казва „видияло“, ами ходиало. Научи се да приказваш правилно, че ще ти се подиграва гражданката  Веса, дето ви стана комшийка.

ТАШКА: Ха, щяла да ми се подиграва този куркудил! Тя да си гледа шетнята и гермята, че на вилата й всичко е  баталясало и запуснато, пък гермята - до шия в тръни и бодили! То пък тя като й гражданка, чунким много правилно приказва! Вчера дойде на оградата и ми вика:

– Съседке, дай ми едно аспиринче, че имам страшно главоболие!

 Пък аз само туй чаках и подигравателно ѝ викам:

– А, аспиринче нямам Веске, ама ако става въпрос за възпиринче, ще ти дам.

ДОНА: У-у-у, ма Ташке, ми  ти пак си се изложила ма сестро, вместо да я подиграеш. Че то не се казва възпиринче, ами испиринче!

Ама да оставим това, ами кажи каква ѝ таз работа,  у вас, коминя на куфнята  ти все пуши и все на манджа мирише. Тъчеш, плетеш, готвиш по цял ден, как ще ти остава време за гости и  дружки!

ТАШКА: Ох, остави се, сестро!  То тъкането и плетивото не са всеки ден, ама нали го знаеш моя  мъж какъв е ламтурник? Денонощно да съм в кухнята, сестро, пак  няма да мога да го прехраня. Вчера сготвих постна  манджа. С сложих му  един хляб, сипах му  две паници лапад със зелен лук, пък той  изсипа отгоре и две кофички кисело мляко, излапа ги набързо с лъжицата и подир малко се развика:

„Ташке ма, опържи ми двайсе, трийсе яйца да си доям! И друг път не ми слагай в чинията зелентии!  Да не съм ти прасе да ме храниш  с треволяци!“ Мръвка, мръвка ми дай! И червено вино да я натисне, че да се плъзне по-мазно в стомаха ми.                                                                                                   

ДОНА:

Горката! Ми то неговото май не е стомах, ами е бъчва, ма Ташке?  И пак сух като чироз и върлинест.

ТАШКА:

Тъй, ма Доне, яде, яде – и все гладен! Да беше прасе, досега да съм му теглила ножа…

ДОНА:

 Моя  пък хич не придиря. Като добро прасе е.  Каквото сложа пред него, яде и кусури не връзва. На, днеска боб ще му готвя, че много го обича. Утре ще му сипя един буркан и за къра - да яде и да ме споменава. То, сестро, на мъжа трябва да му се угажда. Ние вкъщи с к`во да е поминуваме.

На него ката ден в торбата  трябва да има хляб  и сиренце.   Ката ден - я лучец, я чесънец , я конски тараторец  ще му сложа за разнообразие… Да има! Че на мъжа  сили му трябват, да работи,  пари да носи, къща и челяд да гледа, пък и за леглото сетне силици да му останат… Хи-хи-хи!

Пък аз, сестро,  като остана сама вкъщи, много, много  не придирям. С к,во да е прекарвам деня. Я баничка със сиренце и масълце ще си разточа, я едно тиганче  месце ще си изпържа, я някоя луканчица ще метна набързо в жарта или пък 5-6 кюфтенца ще свръсна  в тигана.  Ама за него готвя любимите му манджи – домати с ориз,  лучена кашица, боб и леща – тях  най - много обича, пък и здравословни са, знаеш.  И по малко готвя, че вечер само той яде. Ох, аз не знам к`во ми става, сестрице,   ама вечер  все нямам апетит и ми е едно тежко, тежко на стомаха…ще трябва на доктор да ида, че таз работа взе хич да не ми харесва!

/Плесва се по челото, става и бързо  отива до прозореца, отваря го и вика/

–Тинко, Тинко бре!

/ Отвън се чува мъжки глас:/

МЪЖКИ ГЛАС:

Какво забрави ма? Казвай бързо, че закъснявам за работа, жените ме чакат качени са в каруцата вече. Къде е чак нивата, до обед ще се друсаме по тези криви и разкаляни пътища.

ДОНА:

Нищо не съм забравила, ми да ти река да внимаваш за яйцата си! Да не седнеш отгоре им и да ги смачкаш, че сетне к`во ще правиш? Само две имаш! Пък и съм ти  ги вапцала червени снощи.

ТАШКА:  / Смее се развеселена от двусмислено звучащите заръки на Дона/

– У, ма Доне, че толкова ли ти са свидни яйцата, на мъжа ти? / Хитро подхвърля / Че кога сварихте и да ги вапцвате снощи? Не ти ли свърши червената боя?

ТАШКА:

– А, свидят ми се, ма Доне! Само две са. Той да внимава, че докато се друсат по кривите кърски пътища, я той ще ги затисне, я някоя  от жените току виж седнала отгоре им и ги направила на пихтия. Да не съм ги кътала досега, някоя да му ги строши!

ДОНА СЕ КИСКА  РАЗВЕСЕЛЕНА,  НО  ТАШКА ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УСЕТИ.

ТАШКА:

– Смей са ти, смей са!  Тя твойта лесна, твои  `ица си нямаш, ама не са и срамуваш да си поискаш. Днеска от тоз две, утре - от другия – две - и незадоволена никогиш не оставаш.

ДОНА:

– Стига, стига, голям въпрос направихме от Тинковите яйца! Ти остави това, ами знайш ли коя се кани да ни става кметица? 

/Ташка  я гледа въпросително/

Тона ма, Куйрук Гергьовата снаха от долната махла!

ТАШКА: / възмутена /

 Тая ми ма, Доне? Ми тя ни бой като хората има, ни снагата ѝ – снага!   И не стига че е дребна, не стига , че е бозава и къдрава като овца в главата, ами е и „тронка“ на всичко отгоре! Голямо чудо, че имала вишу образование! „Начетена“ била! Глупости на търкалета! Че кога ѝ била магазинерка, че да я начетат?

ДОНА:

Тъй ма, Таше! Баш Тона кметица да  става! Таз жена огледало вкъщи няма ли си, уши да чуе хорските приказки няма ли?   За кмет само моя Йордан става. И боя му – бой, и снагата му – снага,  и  юмруците му тежки и здрави – всички ще му имат страха.

Ама аз що стоя още, ми не си отивам да  го сбутам моя хубостник? Да види в коя партия да се набута  овреме, какво ще  им дава, какво ще обещава, че да му издигнат  кандидатурата. Сега му е времето  да остави шофьорлъка  и  да  седне на  кметския стол! Пък, кой знае, утре и депутатин може да стане…  Тъй де,  да не е по-долен  от тези дето сега ни управляват?

/Дона свива плетката  и забързва към къщи ентусиазирана от  хрумналата й идея.  Ташка гледа замислена  след нея и сама си задава въпрос/

ТАШКА:

Тъй ми, що да не ни стане кмет Йордан? И шофьорско училище е завършил,  и  юмрука му тежък.

                                                                           К Р А Й