- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Ееееетааааа...
Тя продължаваше. Тичаше. Краката й вече бяха изранени, боляха неописуемо много, кървяха. Капчици кръв се стичаха по глезените й и се давеха в измръзналата трева.
- Ееетаааа...
Ета падна. Сгромоляса се на земята и звукът, който се чу, беше оглушителен. Цялата гора екна и дърветата се заприсмиваха на разтрепераното момиче.
- Къде си?- изкрещя тя.- КЪДЕ СИ?! ПОКАЖИ СЕ! ТРЯБВА ДА ТЕ ВИДЯ!
Този глас й беше познат. Този красив и очарователен глас...
- Тук съм, Ета - чу се шушкане до ухото й. - Тук съм.
- Мик? Какво, по дяволите... - започна тя. ...