Съвременна притча
Зима е, снежинки играят своя танц навън покривайки всичко с бяла пелина...
Топлина струи от климатика бръмчащ приспивателно..
Изведнъж настъпи тишина... Спря токът, уредите ми командвани чрез 5 J мрежата застинаха, телевизор и радио са безмълвни, Интернетът спря... Ужас.. А как ще заредя електроавтомобила си, не мога да мръдна никаде. Обезпокоен поглеждам през единия прозорец, бавно се промъквам до другия, после до прозорците на другите стаи, сякаш да не изплаша някого, поглеждам плахо навън с надеждата токът да похлопа на входната врата...
Стоя безмълвен и объркан, като малко дете наакало се в гащите, в средата на хола...
Погледнах застиналите устройства, модерен смартфон, лаптоп... погледнах към кухненския робот и прахосмукачката чакащи гласова команда за работа...
Ужас, 21 век .. а няма електричество...
Апокалипсис...
Затворих очи и си спомних 80-те, 90-те години на миналия век...
Зима е, снежинки играят своя танц навън, покривайки всичко с бяла пелена....
Огънят в печката гори, чайникът отгоре весело потраква с капачето си, изпускайки аромат на липов цвят... филийките препечен хляб миришат ухайно... и е топло и приятно.
А дали тогава е имало постоянно ток.. дали сме се вайкали '' Ох, спря токът, ами сега..''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
пиши! Всички правим грешки.
