21.05.2008 г., 10:20

Създадох света

1.6K 0 2

Създадох света. Без недостатък и без грях. Създадох го перфектен. Нямаше смърт, нямаше война. Всички живееха в мир. Създадох света и видях, че е добър. Дори твърде добър. Тогава се огледах в него. Видях едно лице без несъвършенства. Без нито едно петънце, това беше като моето лице, но всичката грозота беше премахната.

Обаче това не бях аз. Това беше някой друг. Тогава взех света и го смачках. Потопих го в кръв и го изгорих. Но пепелта не изхвърлих. Взех я и от нея създадох един несправедлив свят. Свят, в който хората се мразят и убиват. Стареещ и разкапващ се свят.

Огледах се в него. Да, това бях аз.

 

11.05.2008

Час по български

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • усмихнат е, когато имаш пари.
    усмихнат е, когато никой не смее да се закачи с теб.
    усмихнат е, когато ти командориш когото си искаш.

    светът... несправедливостта е главната му градивна частица.
  • наитина ли така виждаш света ни? Но той същевременно е толкова светъл и усмихнат и топъл... Жал ми е за този свят...

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...