- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с издълбани кръгове и кръстове. А по средата имаше издълбана петолъчка.
- Принадлежали са на Ахил. А това е бронята му.
- Велика битка!
- Да, така е, и достоен противник е бил Хектор. За това и неговият щит и меч, както и бронята му, са отсреща, в другия край на стаята - един срещу друг - щитът беше правоъгълен и царственият герб блестеше изкован върху него. А мечът бе малко по-дълъг от този на Ахил, с царствения герб издълбан на дръжката. И двата бяха излъскани до блясък.
- Сякаш още водят битка! Готови да нападнат!
Вървяха в коридора, а всеки един от стенописите разказваше своята история. Папирусите просто нямаха край. Доближиха една голяма врата. На нея имаше издълбано окото на РА.
- Тук се ...