От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери! Целите стени бяха изписани с египетски йероглифи. Имаше колони, подредени в редица, също изписани с йероглифи. Малко по-на вътре, вляво, се виждаше огромна близо десетметрова статуя на богинята Бастет - красиво тяло на жена с глава на котка, държаща кошница с плодове и зеленчуци в ръка. Дъщерята на РА се вглеждаше в неканените гости с каменните си очи. Две статуи на египетските котки МАУ седяха покорно от двете ù страни. А малко по-наляво се виждаше огромна каменна чаша. Вътре имаше вода, която светеше. Най-вероятно отражение от огньовете, но светлината бе някак си по-различна... по-синкава... Всички гледаха онемели. Зад статуята в стената имаше издълбани малки ниши с мумифицирани котки. Те бяха изключително много на брой. В краката на богинята се виждаше счупен керамичен съд, най-вероятно за вода.
- Изумително! - не спираше да повтаря Иларионов.
- Ех... щеше да е хубаво да знаем какво пише по стените...
- "О, Богиньо на Богините!" - започна да превежда Иларионов. Всички го погледнаха изумени! - Какво?! Учил съм древноегипетски в университета! Харесва ми! Да продължа ли да ви чета?
- Да, да продължавай...
- "Ти, най-добрата и най-веселата! Ти, наша покровителке! Даряваме те с дарове от земята, а ти ни дари в замяна с наследник! Аз пия от животворната вода и чупя стомната пред тебе! Покорно милвам краката ти и целувам ръцете ти! О, Богиньо, дай ни благоденствие!”
- Това трябва да е такъв съд! Прилича на стомна! Вижте!- Алекс бе клекнала до счупените парчета глина. - Невероятно! Сякаш последната жена, молила Богинята за дете, е идвала преди малко! Чела съм, че Богинята е покровителка както на плодородието, празниците, танците, музиката, така и на бременните жени. Много от тях, за да забременеят, са пиели вода от такъв кладенец в Бубастис и после са счупвали съда в краката на богинята. Невероятно! Това е доказателство, че се е почитала и тук в България!
- Интересно ми е каква е легендата на богинята Бастет? В тази област не съм силен. Аз съм криминолог, не египтолог!
- Легендата разказва, че Бастет била полубог, полу-човек и когато дошло време да си тръгне от този свят и да се пренесе в другия - на Боговете, тръгнала от Египет по вода, за да бъде погребана в земята на просветителите - най-древната цивилизация в света. Носела със себе си един дар небесен, който ù бил завещан от учителите. Дарът представлявал жезъл с огромна мощ! Тялото на Богинята било поставено в ковчег от черен гранит и саркофаг от мрамор и заровен тук, в Странджа. Това в общи линии е, което зная за нея. Всички участници в процесията са били избити, за да няма свидетели.
- Да продължим напред, искате ли? - попита Роси.
- Да продължим напред.
- Толкова много йероглифи! Толкова много информация! Ще трябват години, за да се прочете!
- За теб, мила Алекс, ще чета денонощно! Само да знаех езика - влюбено я погледна Стоян.
- Ох... Тяна, ама и ти си един...
- Ей, хора, елате насам, видях нещо интересно! Мисля, че е слънчевата система. - На стената пред Ванката имаше изобразени планетите от слънчевата система със своите спътници. - Интересно... всички планети са със спътници, а земята не! Г-н Иларионов, бихте ли прочели надписа?
- Наричайте ме Петко. С удоволствие ще го прочета! Да видим... Текстът обяснява, че всички планети имат светлина през нощта, а на земята липсва такава. За това създателят е взел решение да доведе в орбита подходящо тяло, за да внесе светлина в нощите. Създали изкуствен спътник и го въвели в орбита около земята. Това предизвикало аномалии, докато двете тела "свикнат" заедно, и имало наводнение, което траяло петдесет дни. След това всичко се стабилизирало и вече нощта не била толкова тъмна. Това е в общи линии.
- Значи, луната ни е изкуствено създаден спътник? С механизъм за придвижване като гигантска ракета или космически кораб?
- Нещо такова...
© Милена Карагьозова Всички права запазени