Тайнственост....2

               Монотонните дни се нижеха един подир друг...

               Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета  ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния

- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, че чак тази неделя се обаждам... Държиш ли още на обещанието да се скитаме из Атина...

- И  още как, разбира се,.. къде и кога да се срещнем...

- В 10часа пред Синтагма, дето са караулите.... и затвори

Засмях се, 10 часа, най-търсеното време, и Синтагма, най-посещаваното място,.. а в 10 часа се сменя караула и зяпачи колкото искаш. Ще я позная ли...Ще й позвъня, нали мобилния й е изписан...

              Нямаше цветя, прегръдки, целувки,.. само гледахме пискюлите по обувките на караула.

Погледмах я скришом,... тъмни очила, туника с плътно закопчани до горе копчета, широк панталон и преметната голяма дамска чанта...тръгнахме надолу по Ерму, крачихме един до друг като в бригадирски строй,.. тя разказваше за Университетската библиотека,.. аз някакви измислени смешки, или се заглеждахме и коментирахме някой с екстравагантни дрехи,...

поспирахме се пред уличните музиканти или  витрини на бутиковите магазини...

Седнахме в полулуксозно кафе,...другите жени винаги сядаха с лице към пешеходната зона за да ги гледат, тя обратно, настани се с гръб , а аз се облещих на показ...по-скоро седеше като препарирана, или образно казано на снайперов прицел.Усмихваше се едва - едва, побутвайки слънчевите си очила.дали бе знак, че й харесва присъствието ми и скачането в разговора ни от тема на тема

- А знаеш ли как пристигнах, по-точно доплувах до гръцкия бряг, Петро...Сега ми е смешно и тъжно.

Знаеш арабските семейства са многолюдни,.. от първата си жена баща ми имаше двама сина и две дъщери...най-големият Джасим и жена му Рамия, тя е ливанка, бяха учители в арабското училище тук в Атина и имаха три дъщери Нура, Соланджа и най-малката Захраа,..

После баща ми се жени за майка ми и тя е ливанка, раждам се аз,и имам още две сестри и брат,които вече не помня...Растях здраво момиче, по скоро момиче в мъжки дрехи, не се срамувах и  носех панталони и блуза, по  ми беше удобно да плувам в морето,.. тогава всички влизахме във водата с дрехите и като изсъхнеха по нас ставаха бели и твърди от солта...

В училище наред с арабския език учих и английски при мис Джоин, бях й любимка, тя ме учеше как да се храня с прибори и да не се страхувам от нищо...На девет години вече говорих и пишех перфектно и на двата езика...Всеки четвъртък пътувах с Карнак или шабапския автобус до Ливан

през ел Баб,...там ми даваха шест кутии дъфка, толкова беше разрешено, и се връщах в Латакия...

Може би в кутиите да е имало и нещо друго, но тогава децата не ни проверяваха, а аз бях и със забрадка,..Не проверяваха и жените, защото понякога мама пътуваше с мен, а баща ми абу Джасим беше нещо като сарафин...А на следващият ден продавах дъвки на пристанището, но вече в момчешки дрехи...гледах големите кораби и сигурно мечтаех един ден да пътувам с такъв кораб.

Най-малкият син от предната жена на абу Джасим бе станал моряк, или по-голям чин, и всеки два месеца оставаше в къщи за четери дни, докато товарят-разстоварят  кораба на пристанището в Латакия,. слушах в захлас разказите му за чужди страни,...''Мун лайт '' така се казва корабът се движеше обиколно Александрия - Кайро - Латакия - Пирея и обратно... Носеше вести от Джасим,Рамия и семейството им,...Беше ме попитал веднъж уж случайно '' А искаш ли един ден да идеш в Гърция...тогава плувай, катери се по въжетата на кея и не казвай никому....''

И една вечер се озовах на борда на ''Мун лайт '',.. остригана, в панталон, ризка и якенце, и шапка

Фуад ме скри в каютата си....По-късно Джасим спомена, че Фуад се оженил за египтянка от Александрия и вече не пътувал,.. така и не съм го виждала,.. а едва ли без него сега щах да седя срещу теб, да пия фрапе с торта , а ти да ме слушаш....

А ти знаеш ли истинското ми име,.. Мариам мин Шам, Слънчевата Мариам....

Тя говореше всичко това с малко носталгия по едно отминало детство.

- Вероятно ти доскуча с мен, а Петро...искаш ли да направим обиколка из Монастираки и да ме изпратиш  до метрото на Синтагма - предложи тя - А следващата неделя сме на Акропола, нали

          Така и направихме,.. пожелахме си до нова среща идната неделя по същото време и на същото място,..  и тя потъна в тълпата

           Мярнах сякаш за миг, жена със слънчеви очила и кафява забрадка,хиджаб, на главата....

/следва продължение /