7.04.2022 г., 12:51 ч.

 Тайнственост....3 

  Проза » Разкази, Други
920 0 10
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

             Неделният ден  сякаш бе с нас,...слънчево, топличко, хора щъкаха из Акропола...

- О, ето от тук се вижда и хълмът с църквата на свети Георги, ще идем някога и там  нали Петро,...

а, по-наляво в краката ни е Монастираки,... там пък Парламента,..- въодушевено бърбореше Мариам.

             Вече пред Античния театър приседнахме на пейка, уморени и захласнати от майсторството на древните елини,..Мариям прегърна чантата си, сякаш вътре бяха скъпоценностите й, побутна слънчевите очила, сякаш да се увеери, че са там

- Миналата неделя - промърмори тя плахо - Нали започнах да ти разказвам как доплувах до Гърция

Изпълнявах нарежданията на Фуад, плувах с дрехите наравно с момчетата, катерих и се спускаках по въжетата около кея,.. и една вечер безмълвно се сбогувах с мама и по-малките си братя, сестра..и бях вече

на борда на кораба, скрита в каютата на Фуад,...До като пътувахме учих наизуст адреса на Джасим, имената в семейството му, какво да правя или да не правя,... да не казвам нищо ако ме залови полицията... '' Мун лайт'' акостира на Пирея...имах две нощи да се реша...

Халед наблюдаваше поста, смяните им,.. не смееше да ме остави сама.

Точно в 4 и 30 часа сутринта осветлението загасваше, а слънцето не се беше показало,... в 4 и 45 идваше новата смяна,.. в 5 часа влизаха първите камиони...

Спуснах се бързо по въжето и бях на кея,.. притичай 25-30 метра и се скрих до вратата,.. чувах смеха на полицаите вътре,... едните си тръгнаха. В 5 часа отвориха портала и първият камион спря пред караулката, шофьорът с документите влезе вътре,...измуших се през  отворената врата... Успях, бях на свобода,...огледах се наляво -надясно и прекосих улицата тичешком, имах в джоба си 10 долата и 300 драхми,... Видях магазинче за закуски, купих си,.. дойдоха още две деца, облечени като мене , с панталонки, с шапки на главата,... на никого не направихне впечатление...Ръфахме мълчаливо закуските си...После се качих в такси,... дадох листчето с адреса и 100 драхми, и измърморих на английски, че съм се загубил,...шофьорът се усмихна и ми върна 50 драхми...

Гледах като замаяна през прозореца на таксито , аз съм вече в един нов за мен свят...

Пристигнахме,... почуках на портата... Джасим... той вече знаеше, че ще пристигна тук един ден...

Дойде жена му Рамиа, гледаше ме и не вярваше, че такова слабичко момиченце е дошло само...

Рамиа ми показа банята,.. влизам, а от там писъци,.. влезнала съм с панталоните, а момичетата се разпищяха,.. Рамиа ме съблече, и те се учвериха, че съм момиче като тях, само дето нямах гърдички тогава....- с лека насмешка отбеляза тя и очерта във въздуха нямането...

- Наистина интересно,.. 10 годишно момиченце тогава, а така смело - отбелязах аз -  А мен на 10 години още ме водеха за ръчичка и като излизах на улицата се обаждах да ме знаят къде съм...

- Джасим и Рамиа , имаха три дъщери - продължи тя - И Джасим ме записа между тях, децата до 15 години нямат документи,.. просто дъщеря на някой, после от посолството дават документ.

Джасим по-късно използува някаква пролука та внесе документите ми за гражданство... Какво са гледали чиновниците, какво са объркали, но вече на 16 години от Полицията ми връчиха гръцка лична карта,... родена в Атина, някаква дата,... Мариам Солейманиду. Бях гъркиня...

Забравих,... започнах училище, нали Джасим и Рамиа бяха учители в арабското училище, там с рокля и клин , жилетка, пребрадена с кърпа,...после в къщи обличах момчешки панталони, риза, яке и на улицата...Веднъж минавах покрай магазин за бонбони, мечта на всяко дете,,... една жена се суетеше до кашончета, торбички, започнах да й помагам да ги внесе в магазина,.. за награда ми даде 10 драхми и торбичка бонбони.

Помолих я, ако иска да идвам след училище да й помагам, Започнах,.. станах богата , скришом броях драхмите в къщи...Гледам веднъж в магазина около едни кутии 20 и 59 грахми,... ако ги взема никой няма да забележи,.. но мои ли са, не са,... не съм ги намерила на улицата , а в магазина,... ами ако ме пробва , за няколко хартийки да си изгубя работата, все едно съм ги откраднала. Взех банкнотите и при госпожата

- Кирия, намерих тези пари ей до ония кашончета... и  ги подавам ... Тя ме изгледа мълчаливо и прибра парите, само ме пощипна  по бузката....

Винаги като се пробирах в къщи минавах покрай магазин за детски играчки,.. кукли, кукли,.. плюшени мечета, други играчки,... кутии с нещо тайнствено вътре, коли, камиончета...

Стоях и зяпах през витрината,... никой не ми беше подарявал кукла, плюшена играчка...

Най-малката  Захраа, имаше рожден ден...

Отидох в магазина и избрах четери кукли, имаше и кукли Барби, но не ми харесваха...

Продавача тогава каза '' Четери кукли за момичета, а камионче, количка не иска ли момчето ...

Друг път кирие, сега нямам толкова пари - му отговорих

- Е хайде доро, подарък от мен, ти купуваш четери кукли,... количката е за теб...''

Радостна с пакетите пристигнах в къщи,... подарих трите кукли,... жената брат ми Рамиа ми се скара, че съм купила кукли,... как да й кажа, че и аз съм искала кукла,... а количката с пружина, още си я пазя...- разказваше тя отново с някаква  детска носталгия

          Погледнах ръцете й,.. скръстени върху чантата, пръстите  сякаш едва помръдваха.

          Събрах кураж и ги помилвах нежно...без да обръща глава към мен, ръката й бе върху моята, нежна и приятна женска длан, отговори на нежността ми...

          Когато има за какво да чакаш неделният ден, дните от седмицата сякаш летят...

Купих голяма модерна  кукла, спяща красавица, в синя рокля и руси коси..опакована с червена панделка, и я  сложих  в колата...Вече се посрещахме и изпращахме на метростанция Катехаки , да е по-близо до нейната станция Панорму,  да сме по-дълго заедно и от там поемахме на разходка...

Използвахме безплатен ден за музей БЕНАКИ,..после хванати за ръце се изкачихме на хълма с Параклиса,...загледани  в далечината към морето в Пирея, или към планината Имиту...

- Мариам, имам изненада за теб,.. в колата е,...Но ще я отвориш като се прибереш в къщи...

Ако искаш мога да нося пакета до Панорму, да не си мислят, че носиш бомба - засмях се - Ти слизаш с пакета, а аз се връщам с метрото за колата си....

            След час звъни мобилният ми като на пожар

-  Петро ..- с треперящ от вълнение гласът на Мариам - Ти,.. аз,.. не съм получавама до сега такъв подарък,.. кукла. Благодаря ти... Малко късно ми е за кукла... Чуй само как плаче,... и мамма...

- Мариам, щастлив съм, че съм ти доставил удоволствие...

- Петро и аз... До неделя...приятна седмица, момчето ми...

            А неделните ни разговори,...

Ако някой наддаде ухо за какво си говорим, ще се хване за главата...

Никога не говорим за работата си, харесва ли ни  или не,,... неудачи, доволни ли сме от заплащането, или за наеми, квартири.

Все намирахме за нещо друго...

Веднъж ме бе запитала

- Петро, не искаш ли да си като Онасис...

- Не, не искам - вяло отговорих - Не ми трябват толкова много жени,... една ще ми е достатъчна

- О, не това имах впредвид - засмя се тя - Дали искаш като него да си богат и преуспял...

- Е, това е друго нещо,... бих искал, но времената са вече други, няма стари кораби да ги правя круизни, няма сух режим та да вкарвам контрабандно уиски или тютюн...

Тя ме погледна през слънчавите си очила и погали плахо ръката ми.

Или..

- А какво ще кажеш за Зорбас героят по книгата  на Никос Казандзакис,какъв човек е според теб...

- Мисля, че е малко романтик, но по-вечето неудачник, не изкарва нищо до край...

- Наистина ли така мислиш,... и аз съм на същото мнение

Беше ми забавно...

- А за Дейл Карнеги,... мислител ли е, добър познавач на американската действителност по онова време ли е,... или...

- Или, , майстор манипулатор...- допълних несигурно

- Петро - плесна тя с ръце - Ти ми четеш мислите....

Дали искаше да ме хване в някое незнание или и на нея й беше забавно да човърка такива теми

- А ти Петро, чувал ли си за Халил Джубран,... ливански поет, писател, философ и художник..

А какво ще кажеш за суфизма и идеите на Елиф Шафак... - не спираше тя

- Миналото лято бях в Турция, в Коня, Кападокия  и гледах танцът на дервишите, нещо като магически реализъм, но трябва да имаш много силна вяра...- отговорих смирено

- Петро, а как мислиш, без Жана Д'Арк,...щеше ли да победи Франция в 100 годишната война...

Определяща ли е личността,.. дали е била психологическо оръжие в тази война....

          

 

 

 

/ следва продължение /

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??