Започнах и аз да се заглеждам по витрините с детски играчки...

Е,  на мен поне винаги са ми доставяли радост с подаръчета по някой повод и още си пазя бялото зайче с оперпелени уши и леката кола с дистанционно...

Купих й голяма плюшена панда.

Как да я тътри сама из метрото,... после шайтан знае къде живее,  та до дома й...

Бях споделил с мама за нея, че е малко странна, но добре изглеждаща, културна, интелигентна,...думите на мама изглеждаха точни '' Не й се сърди, тя все пак може да е живяла  и 20 години в Атина, но като арабка винаги има едно на ум, да не се държи свободно с мъжете, особенно на обществени места...''

Постепенно Мариам свикна с мен,... отначало ми бе малко странно, ако трябва да се изчакаме в накое кафене около метростанцията,  че идва облечена като арабка, с тъмни очила, елече,  с кърпа на главата,.. подмине ме и отива в тоалетната, и след 5 минути вече няма кърпа, елечето обърнато от другата страна , с леко червило по устните...

Имахме крачка-две развитие, държахме се за ръце и се смеехме като деца като се погледнем така в някоя витрина,.. и не обръщахме внимания на другите, че ни гледат чудновато.

- Мариам, не знам как ще го изтълкуваш, имам подарък за теб в къщи,...- смутено казах - Ако ми вярваш , ела..

Лицето й сякаш помръкна, сведе виновно очи, виновно и нерешително....

Дали си мислеше, ето всичко мъже са еднакви, интересни са докато те вкарат в леглото.

- Добре, тръгваме, внимавай с обещанието си - решително каза тя

          Отстрани на вратата в къщи бях сложил пирографирана табела  '' Влез, нека щом пристъпиш този праг, боговете да вселят мир в душата ти и изпълнят беланията ти...''

Настанихме се по фотьойлите, тя с интерес разглеждаше подредбата, картините по стената...

- Да не забравя за подаръка - засмях се

Извадих от моята спалня плюшената панда...

- Мариам, това е за теб,.. ей, така като я видиш  да си спомняш за един Петро....

Тя прегърна пандата, аз от другата страна,.. засмяхме се и двамата, не можехме да се стигнем през нея, само пръстите  ни  едва -едва се допираха.

- Благодаря , Петро,.. чакай ме панда - изрече тя и я остави на масичката, а аз бях възнаграден с

три целувки по бузките - Ако я оставя тук, ще може ли да идвам да я виждам, а Петро...

- Разбира се, и още как, другата спалня е твоя и на пандата,... Разполагайте си...

Мариам я постави  на средата на леглото....

Дали такава виртуална връзка ни правеше щастливи,.. нямаше ли някой да се измори,.. или ни беше интересно, защото все имаше какво да си кажем, било от ежедневие или минало,...а, защо никога не говорехме за бъдещето, толкова ли е плашещо...

           Неусетно дойде и лятото...

Предложих й да си донесе някои по-летни и разголеми дрехи, а не да стои като египетска  мумия опакована в риза с дълъг ръкав и закопчана яка до последното копче...

- Мариам, да отидем другата неделя на плаж, на море...- предложих

- Знаеш ли- въздъхна тя -  Поне от 10 години не съм ходила на плаж,.. с кого да отида...

Неделен ден,... цяла Атина е по плажовете, .. бре че голямо море и много пясък..

Поразкърших тяло, оправих боксерките си,.. гледам Мариам в 3/4 клин, нагоре горнището й закрива гурба и гърдите,.. от ония горнища дето мацките ходят на кафе и дискотеки,...

Ох , защо ли няма поло горнища и вратлето да се скрива,... хъм, тая се издокарала с клин,.да няма пъпки по краката или депилатоара да не е стигнал за другия крак,...как се е притотонела с ластичен клин, разсъждавах жлъчно на ум....Е, има и слънчева алергия бе Петърчо, вземи прочети малко вместо  да си мислиш глупости, взех мислено да се укорявам...

Мариам сложи крем на дланите си, присегна се оттук-оттам,.. гръбчето й сухо, ще изгори до две..

- Мариам, дай крема  да те намажа, ще изгориш,...не е шега

Погледът й зашари по другите чадъри,.. никой на никого отново не обръщаше внимание,.. един друг мъже и жени се мажеха по гърбовете, рамената с крем,... мълчаливо подаде флакончето.

Аз влезна във водата,... после тя влезне,.. пазачи на плажните чанти, някой да не открадне ценностите ни,... Дали не ме наблюдава скришом през слънчевите очила когато отивам или се връщам от водата, просто женско любопитство...

Излезнах от водата 20 метра по в страни от чадъра ни и се смесих с другите плажуващи..

Тя се огледа наляво-надясно, поизправи тяло от шезлонга, изправи се, загледана към морето,... дали се страхуваше от нещо като е така сама...Приближих се

- Ох, извинявай, забавих се,... сега е твой ред...

Лека усмивка оголи белите й зъбки....

Вече не броя колко крачки сме направили...Следващата неделя измуши широката си лятна туника,.. отдолу само по червено горнище,.. дали гърдите й бяха едри, или чашките малки...

- Днес си много красива с това горнище,.. а нали ги продават комплект с долнище,.. или ти не  взе

комплекта,...- шеговито попитах

- Не, комплект е,... но как да го сложа...

- Как , махаш клина, слагаш само него,... ей там е съблекалнята..- и се направих на важен

Проследих я като излиза от съблекалнята,... Като онези спасителки от плажа, по които на младини  всички  въздишахме и висяхме пред телевизорите да ги гледаме и искахме да ни спасяват...

Спасителка, но със смешно бели крака, а под коленете почернели,... нагоре същото, черни ръце и диафрагма, а другото бялота,...Сега вече е изгоряла... Любувах й се и размишлявах

- Така си великолепна - побързах да заключа - Изглеждаш прекрасно

              По синьото небе се появиха облачета, подухна студен ветрец и далечна гръмотевица...

- Мариам, ти разсърди Зевс Гръмотвержец с този бански и вероятно ще има лятна буря ,/.. да тръгваме - предложих - Слагай  дрехите върху банския, нищо че е още мокър...

Бурята ни застигна на стотина метра от къщи,.. вали като из ведро, както се казва...и докато притичаме от колата до входната врата се измокрихме до кости...

- Мариам, не стой така мокра,.. в твоята стая има баня, имаш дрехи...после ела да хапнем нещо..

Ето на вратата е ключа, ако искаш да се заключиш докато си в банята...

Ядяхме мълчаливо, вперили поглед в ТВ,..доваха репортажи от наводнения из Атина, затворени улици, спрял транспорт...Сякаш , поредното  пришествие е дошло...

- Виж какво е времето, нали в офиса, кабинета де, имаш други дрехи...Ще преспиш тук и утре с обичайните си дрехи отиваш до работата си,...Не мога да те пусна е това време да ми се моткаш по улиците, а надали има и метро,.. всичко е спряло. Пък пандата нали е при теб, ще те пази,...и си заключи вратата,... ако има нещо звънни по мобилния.Лека нощ и приятни сънища...

              Какво ли си е мислила Мариам от психологична гледна точка,...

Този не е добре,... или не иска, а уж не съм грозна и той ме харесва, или не може...

Но изглежда й хареса около мен, стана по-спокойна, по-уверена,...Преспиваше  неделя вечер и от тук тръгваше за работа в кабинета. През седмицата  се обаждаше за кратко по мобилния и

потъваше в тайственост  до неделя....

/ следва продължение /