10.01.2013 г., 22:40

Така е, Мария

869 0 2
2 мин за четене

-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

   "Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става  на земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече  не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея. Съсипахме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Бракониери бълват своите отровни стрели и като властни господари вземат това, що принадлежи на природата и хората. А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария! Има какво да видиш и научиш.

   Вратата както винаги се отваря сама  и ние тръгваме по безкрайния коридор. И много, много светлина.  На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

   Това са мъдреците на времето, наричани Адепти. Адепт значи свръхчовек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превърнал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може да се променя тялом и духом, да ходи по водата и въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализация и дематериализация. Това значи да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия - плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане - рехавост между тях.

   Замислям се за живота на земята. Човек е преминал през хиляди светове и култури.  Променил се е до неузнаваемост. А причината за неговата промяна са времето и неговият разум. Гради, руши нови времена, нови култури, а с тях и нови хора. И така във вечността, до безкрая. Ето ни нас. Съвременните хора. Какво сме всъщност?  В момента повече рушим, отколкото градим. И какво ще остане от нашата земя тогава?  Една пустееща, без жизнени сили и липса на енергия. Но все пак още имаме разум. Дали пък той няма да ни помогне да видим истинската си същност? Та ние сме създадени да градим своя живот и живота на нашите деца. Ние сме техните родители, които трябва да ги научим да живеят разумно. А какъв пример им даваме всъщност? Изчезна от нас Доброто и Любовта. Остана само злото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...