-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
"Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея. Съсипахме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Бракониери бълват своите отровни стрели и като властни господари вземат това, що принадлежи на природата и хората. А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.
- Хайде, Мария! Има какво да видиш и научиш.
Вратата както винаги се отваря сама и ние тръгв ...