Така е, Мария

-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

   "Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става  на земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече  не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея. Съсипахме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Бракониери бълват своите отровни стрели и като властни господари вземат това, що принадлежи на природата и хората. А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария! Има какво да видиш и научиш.

   Вратата както винаги се отваря сама  и ние тръгваме по безкрайния коридор. И много, много светлина.  На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

   Това са мъдреците на времето, наричани Адепти. Адепт значи свръхчовек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превърнал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може да се променя тялом и духом, да ходи по водата и въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализация и дематериализация. Това значи да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия - плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане - рехавост между тях.

   Замислям се за живота на земята. Човек е преминал през хиляди светове и култури.  Променил се е до неузнаваемост. А причината за неговата промяна са времето и неговият разум. Гради, руши нови времена, нови култури, а с тях и нови хора. И така във вечността, до безкрая. Ето ни нас. Съвременните хора. Какво сме всъщност?  В момента повече рушим, отколкото градим. И какво ще остане от нашата земя тогава?  Една пустееща, без жизнени сили и липса на енергия. Но все пак още имаме разум. Дали пък той няма да ни помогне да видим истинската си същност? Та ние сме създадени да градим своя живот и живота на нашите деца. Ние сме техните родители, които трябва да ги научим да живеят разумно. А какъв пример им даваме всъщност? Изчезна от нас Доброто и Любовта. Остана само злото.