6.01.2008 г., 1:36 ч.

Такава лекота и безгрижие... 

  Проза » Разкази
1344 0 6
2 мин за четене
- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете... ще се смущавам пред вас...
- E, и без това тръгваме вече... Ако има нещо, повикай дежурната сестра...
............
... Скъпи мой... любими... Толкова съм уморена тази седмица, че днес спах почти цял ден - само станах да пия кафе, да хапна и пак се върнах в леглото, пък и Петьо настояваше... Отново те сънувах... Не знам защо в последно време толкова често. Но това беше горчив сън... Ще попиташ - защо? Затова, мили, защото беше красив, такава красива фантазия...))) Та ние толкова отдавна сме отвъд 25-те))) ... Какво ли да говорим...
... Бяхме край някакво езеро... в планината... Мека есен... дървена къща, камина, елени, лодка... Особен звук на гората.. Не знам, чувал ли си такъв? Гората е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивна Всички права запазени

Предложения
: ??:??